Спасение
-Кървавите сълзи не могат да заличат болезните спомени.
Разкаянието днес не носи утеха за вчерашните грешки – заяви категорично Живко Иванов,
докато бавно отпиваше сутрешното си кафе.
Той беше глава на семейство Иванови, а пред него стоеше единственият
му син – Симеон, който беше допуснал жестоко провинение. Симеон беше пристъпил
волята му преди две години, сключвайки брак с молдовката Анна, за да осигури
гражданството й. Младото момиче беше бегълка – фанатичните й родители
възнамеряваха да я върнат в родината и омъжат за кмета на градчето. Живко
отказа да одобри съюза и лиши Симеон от финансовата и моралната си подкрепа. Но
сега блудният син се беше завърнал с молба за помощ.
Симеон стоеше смирено и очакваше търпеливо присъдата. Беше
разказал на баща си за затрудненото си положение – как родителите на Анна я
бяха открили, как беше попречил да я отведат заедно с дъщеря им – малката Мария
и как тримата нямаха къде да отидат. Симеон падна на колене пред него и го
умоляваше за заем, а впоследствие и за закрила. Не за него, а за Анна и Мария,
но изглежда в сърцето на стария Иванов нямаше място за семейството на
наследника му.
-Твоя отговорност е да се погрижиш за семейството си –
напомни Живко и с леко кимване освободи охранителя си. Живко стана от
кухненската маса и поведе Симеон към широкия двор на къщата им. Наблюдателният
Симеон веднага забеляза скритите камери и охранители, които не изпускаха от
поглед баща му.
- Съзнавам ясно, че
се провалих – посочи Симеон и наведе глава. – Но не допусках...
- А е трябвало да допуснеш – изтъкна Живко. – Винаги бъди
нащрек, очаквай предателство, за да не останеш накрая изненадан. Разбра ли как
са ви открили?
Симеон поклати с глава, не беше подготвен за този въпрос, а Живко усети колебанието му.
-Идваш с наведена глава в дома ми, но се осмеляваш да ме
лъжеш? – запита Живко без да променя спокойния си тон и откъсна една ябълка.
-Аз... – започна Симеон, но баща му не позволи да завърши
мисълта си.
-Няма оправдание за лъжата, но твоят провал е мой провал,
защото аз не съм успял да те възпитам правилно – Живко въздъхна замислено, а
Симеон се обнадежди, че все пак ще получи желаното. Той се разположи на една от масите под
липата, а синът му се настани срещу него. - Жена ти знае ли, че си тук? - запита Живко няколко минути по-късно и
отново насочи вниманието си към Симеон.
- Не – излъга той.
Живко присви очи замислено и отново разказа на сина си
приказната история за своето замогване. Как от малък сам изкарваше прехраната
си, как замина за Франция с една раница и се върна с три куфара с последен
модел дрехи и французойка след десет-годишен къртовски труд, започвайки от
най-ниското стъпало в ресторант, издигайки се до най-високото.
-Ако майка ти беше тук, нямаше да е във възторг от
проблемите ти – завърши Живко.
-Е,нямаше да е във възторг и от твоето поведение – не
издържа Симеон, но усети, че е престъпил невидима граница.
-След две години идваш в дома ми, позволяваш си да ме
обиждаш и заблуждаваш, и накрая очакваш да получиш моята помощ? – Живко не успя
да запази спокойствие и тонът му прозвуча заплашително.
-Не-призна Симеон.
-Тогава защо си тук? – Живко не успя да скрие изненадата си,
но веднага се досети, забелязал изчервяването на Симеон. –Абдикираш от отговорността
към семейството си и я прехвърляш върху мен, така ли е?
- Аз...
-Да или не?
Симеон сведе глава – как да признае на баща си, че се е
оказал неподготвен за живота, за отговорностите, че не е оправдал очакванията и
доверието му. И как да потвърди, че баща му с право е отказал да му позволи да
се ожени. Никакви родители не бяха открили Анна, той беше измислил цялата
история, за да се отърве от семейството си, но все пак желаеше да им осигури закрила.
А той отново щеше да бъде свободен – както от тях, така и от баща си.
-Не – отрече той, но не срещна погледа на баща си. –Моля да
ги подслониш, докато аз успея да се справя с родителите й.
Живко отново потъна в мислите си. Първоначално синът му
поиска непосилна сума, а сега настояваше за закрила и покрив над главата, нещо
в историята му не беше наред.
-А ти къде ще бъдеш през това време? – попита той.
-Ще се укривам, докато разреша проблема. Само за няколко
месеца, едва ли ще... – Само един властен жест от страна на Живко беше
достатъчен да прекъсне Симеон.
-Само когато си ставал жертва на предателство, можеш да
разпознаеш истината, украсена зад хиляди лъжи. Само когато си познал живота,
можеш да го наблюдаваш отстрани и пак да живееш истински. Само когато някой
носи отговорност за другиго, можеш да видиш истинското лице на човека срещу
себе си.
След тези думи Живко отпрати сина си. Няколко месеца
по-късно му беше докладвано, че Симеон е заминал за Германия. Живко издири
работното място на вече бившта съпругата на Симеон. Изпрати й писмо с
информация за банковата сметка, която е открил на нейно име. Подготви и
завещание – оставяше всичко на внучка си Мария, но при условие, че синът му не
се намесваше в семейния бизнес. Беше обаче решил да не влиза в пряк контакт с
тях, за да не допусне грешка в общуването и да ги превърне в копия на Симеон. Живко
не съжаляваше за решението си да отпрати Симеон, защото ясно съзнаваше, че
единствено невинните заслужават помощ и спасение.
