- Трудно- (ЧАСТ ТРИ)

Трудно (Трета част)

След прекарана безсънна нощ Маг изпрати на Евгени преводите си. Сама не знаеше защо никога не спазваше крайните срокове и отлагаше изпълнението на всяка задача. Зарече се да промени тази своя черта с цената на всичко - при никакви обстоятелства не планираше да изгуби работата си, особено, след като узна, че новият й преподавател Климент Кръстев, който я беше унижил пред целия курс, се е прицелил в мястото й.

Маг никога не беше виждала смисъл в отмъщението. Вярваше, че само дребните души влагат цялата си енергия или поне значителна част от нея в кроежи как да навредят на някого, по чиято вина са били пряко или непряко ощетени. Не че беше ревностна християнка, която подава и другата буза, когато някой я удари, напротив, тя имаше остър език, заради който често си навличаше проблеми. "Език мой, враг мой", повтаряха й приятели, които често попадаха под словестните й удари. Та нима не критикуваше всеки, когато беше на път да вземе неправилно, по нейно мнение, решение. Разбира се, Маг никога не казваше на приятелите си: "Нали ти казах" и беше готова да предостави рамото си на всеки, който се нуждаеше, за да изплаче болката си.

Но тя самата не търсеше никого. Моментите на слабост, които си позволяваше, се брояха на пръсти и не защото нямаше доверие на приятелите си, а защото тя "майсторката на думите", не намираше думи, с които да опише емоциите си. Винаги се чувстваше раздвоена при взимането на важно житейско решение или твърде съкрушена, за да говори за болката си. За колегите си от университета беше готова да убие човек, но за приятелката си от училище беше готова да даде живота си. Единствена Теодора беше в състояние да внесе ред в хаоса, който представляваха нейните мисли. Теди сякаш винаги усещаше, че Маг се нуждае от нея, и се появяваше в най-необходимия момент. Единствено на нея Маг призна, че с цялото си сърце желае да отмъсти на Климент Кръстев за унижението.

- Ти си полудяла! - извика й Теодора.

- Напротив - възрази убедено Маг. И набързо й разказа за няколкото си "великолепни идеи", сред които залепена за стола дъвка, разлепени плакати със снимка на преподавателя с телефоония му номер из коридорите на Софийския университет, където той призозава желаещите "дами" да го потърсят за "специални услуги".

- Ти си полудяла, Магдалена! - повтори Теодора. И също набързо припомни на Маг, че е на 23 години и подобно поведение не й подобава.

Маг се видя принудена да се съгласи с аргументите на Теди. Поне засега. Примирена, тя пристигна в Ректората и се качи в аулата, за да присъства на втората лекция на доц. д-р Климент. Когато се качи в залата, използвайки задния вход, преподавателят още го нямаше и тя се промъкна към първите редове, където обикновено сядаха нейните приятели. Деян, Марин, Ангел, Вероника и Силвия говореха шепнешком и гледаха напрегнато към главния вход, така и не я забелязаха. Маг се осмели да се приближи максимално до тях, за да подслуша разговора им.

- Не вярвах, че е възможно някой преподавател така да ми хареса - изглежда и Силвия се включваше в дискусията. - Може би заради начина, по който се отнесе с Маг.

- Не говори глупости - възкликна Деян. - Поведението му не беше професионално. Дори бих предложил на Маг да се оплаче от него, но съм сигурен, че това няма да доведе до нищо и тя ще остане разочарована.

- Аз съм съгласен със Силвия, беше ми приятно да гледам как Маг губи ума и дума. Безценно - намеси се и Марин.

- Както казах - на мен Кръстев ми допада, има чувство за хумор и мисля, че спечели точки сред останалите, затапвайки Маг. Но не е готино така да я обсъждаме - изказа се и Ангел. - Рони, ти какво мислиш?

- Мисля, че ако Маг се научи да си държи езика зад зъбите, би направила услуга на всички. Не мога да я понасям. Да, бива я за всичко, последна инстанция е във всеки спор, но Климент й показа кой е шефа.

- Точно, Рони, и аз това си мислех - съгласи се веднага Ангел.

В този момент Климент Кръстев прекрачи прага на залата и бързо забеляза надвесената над предния ред Маг, която бършеше лицето си.  Маг се стресна, когато погледите им се срещнаха и докато Климент оставяше вещите си, тя се стрелна на няколко реда над приятелите си, за да не я забележат. "Да не би да плаче?", запита се Климент, който горчиво съжаляваше за начина, по който се беше отнесъл с момичето вчера.

- Добър ден - поздрави той студентите. - Днес ще разговаряме за господин Йозеф Лада. Госпожицата, която вчера напусна лекцията, може би ще желае да ни разкаже малко повече за него. Все пак е почитателка на г-н Сметана.

Приятелите на Маг извърнаха погледи и й се усмихнаха приветливо. Маг прехапа език. Искаше да каже на Климент Кръстев, че много добре знаеше кой е Йозеф Лада, Йозеф Лада, детски писател и художник, но да посочи, че негова работа е да "разкаже малко повече за него". Този отговор щеше да бъде далеч по-добро отмъщение от всички идеи, които досега й бяха хрумнали и сякаш Климент сам й даваше възможност за реванш след вчерашните събития. А може би Климент очакваше точно такъв отговор и вече беше планирал как да я уязи след това. Не, единственият избор, беше отново да изгуби битката. Без дори да отговори тя само поклати глава. Преподавателят се усмихна самодоволно.

- Някой май си е научил урока - подхвърли той без да подозира истинската причина за решението й.

След лекцията Маг дори не си направи труда да поздрави своите приятели. Вместо това прекара деня разхождайки се из Борисовата градина, а след това и по централните софийски улици. Налегната от умора късно вечерта Маг поръча такси и се прибра право вкъщи. Но колкото и да се опитваше, но сънят така и не идваше. Най-накрая успя да формулира второто изречение от списъка "Трудно" - "Най-трудно се заспива с налегнати от умора сърце и душа, когато не си имал смелост да отстоиш позицията си от страх, че ще изгубиш приятелите си". Маг беше направила равносметка - може би проблемът беше в нея и с право приятелите й я одумваха. Тя вярваше, че приятелите винаги трябва да могат да говорят открито един с друг и беше следвала сляпо това убеждение. Явно грешеше. Явно трябваше да мълчи, за да не изгуби малкото хора, които имаше до себе си.

-Трудно-(ЧАСТ ДВЕ)

-Трудно-(Втора част)

Маг лежеше свита в ембрионална поза в леглото си. Огнената й коса беше разпиляна по възглавницата, а от меланхоличните й очи се отрони поредната сълза. Колкото и да се опитваше, не можеше да се отърси от случилото се. Отново и отново преповтаряше събитията от деня и не намираше обяснение какво и как точно се е объркало. Сутринта, както винаги, беше облякла избраните от предишната вечер дрехи – зелен пуловер, който падаше свободно по тялото й, изсветлели джинси, кафяви мокасини и кожено черно яке. Направи си кафе у дома и прегледа набързо служебната си поща – от издателство „Простор” любезно й припомняха, че е просрочила с два дни крайния срок за изпращането на преводите на два къси разказа на известна чешка писателка, но забележката не помрачи винаги доброто й настроение. Тя често забравяше по някой от поетите ангажименти заради навика да приема всяка изпаднала работа. Въпреки че беше едва на 23 години, Маг си беше извоювала име сред преводачите в България и получаваше едни от най-високите хонорари в бранша. Освен похвали от приятели, си навлече и омразата на част от преподавателите във факултета по славянска филология, тъй като възнаграждението й многократно надвишаваше тяхното собствено. За нейна радост най-големият й критик Елвира Василева, 55-годишната професорка по чешка литература, беше решила да прекрати кариерата си на преподавател и тази сутрин Маг за първи път щеше да има лекция при нейния заместник – 47-годишният доц. д-р Климент Кръстев.

Тя бързо пристъпи в залата с разположени амфитеатрално банки. Нямаше време да поздрави приятелите си, насядали на първите редове, тъй като доц. д-р Климент Кръстев вече се намираше в помещението и предизвикателно отвръщаше с поглед на втренчените в него с любопитство сиви, сини, зелени и кафяви очи. Маг леко кимна на доцента, когато зелените й очи срещнаха изпълнените с отегчение кафяви, но Климент Кръстев само изкриви лице, сякаш е помирисал развалена храна, и най-демонстративно се извърна. Безкрайно удивена, Маг извади тетрадката и химикала и зачака началото на учебния час, без да подозира причината, поради която си е навлякла гнева му.

-          Аз съм доц. д-р Климент Иванов Кръстев – представи се високият едър мъж с побелялата на места коса и дълбок, басов глас. Самото му лице представляваше цяло противоречие – сякаш гените на майка му и баща му бяха водили борба, в която победата зависеше от ъгъла на гледащия и светлината. Климент притежаваше отчасти женски черти (изразителни кафяви очи, заоблени скули, малка брадичка, беше толкова гладко обръснат, че сякаш никога не беше пониквал и косъм по страните му), но в следващия момент човек забелязваше римския му профил, гъстите вежди и дебелите бакембарди, обрамченото с три дълбоки бръчки чело, които му придаваха истинска мъжественост. – ...ако отсъствате, това ще се отрази на крайната ви оценка.

Маг беше пропуснала голяма част от думите му, опитваща се да разгадае символиката в езика на тялото му. Доц. д-р Климент, както започна да го нарича, изглеждаше притеснен, сякаш  горчиво съжаляваше, че се е хванал с тази работа, погледът му не се задържаше върху нито едно лице, а беше фокусиран върху една точка в пространството (похват, използван от политиците, за да създадат впечатлението, че гледат едновремнно към всички). Направи й впечатление и...

-          Госпожицата, която влезе последна, на вас говоря – гласът на доцента най-накрая достигна до нея. Маг го погледна втренчено, но установи, че и сега той не гледа точно към нея, а някъде над лявото й рамо. – Защо избрахте да изучавате чешка филология? – попита преподавателят. Колегите й, които вече се бяха извърнали към нея и се подсмихваха, изглежда доц. Климент не за първи път отправяше питането. Маг събра цялата смелост, на която беше способна.

-          От малка се интересувам от музика и съм почитателка на композитора Сметана. Той събуди любовта ми към чешката култура и впоследствие литература.

-          Нима? – запита Климент, прикривайки успешно изненадата си. – Убеден съм, че като малка много сте се забавлявали от фамилното име на клетия Беджих Сметана. Направило ви е такова впечатление, че сте го запомнили и сега го повтаряте, за да звучите интелигентно пред колегите си, но не очаквайте да впечатлите мен. Съмнявам се някой да ви е питал за любимото ви произведение на Сметана.

-          „Вълтава” – отвърна без колебание Маг.

-          Бърза справка в Уикипедия ще покаже, че това е най-известното му парче, извинете за разговорния стил. Така че...

-          Мога да го изсвиря – побърза да се защити тя.

-          Не се и съмнявам – снизходително отвърна преподавателят. – Съжалявам – обърна се той към останалите – че станахте свидетели на жалкия опит на една млада дама да блесне с познанията си. Мисля, че госпожицата е свикнала  да привлича вниманието именно с изказвания от този род, които са били приемани за чиста монета. След като този мит беше развенчан, нека продължим с учебния план.

След първия час Маг си събра вещите и без да размени и дума с приятелите си, бързо се прибра у дома. Беше запазила стоическо спокойствие по време на лекцията, доволна, че доц. д-р Климент Иванов Кръстев дори не я беше удостоил с поглед. Дишането й се успокои, след като изпи чаша топъл чай. Придоби достатъчно смелост да включи интернета на телефона си и да прегледа съобщенията. Беше получила загрижени съобщения от приятелите си като на всеки отговори, че е почувствала стомашно неразположение и затова е побързала да се прибере. Деян, смуглият красавец от Чепеларе, я информира за заплахата на Климент да намали с една единица от оценката на всеки, пропуснал 1/3 от часовете му. „Да върви по дяволите”, понечи да напише Маг, но се въздържа. Така щеше да признае победата на доцента. Вместо това отговори с неутралното „Ок”. През деня получи обаждане и от издателството. Главният редактор, Евгени Попов, настояваше да получи превода до края на деня.

-          Книгата трябва да се отпечата след две седмици. Мариана, не мога и занапред да толерирам несериозното ти поведение. Надявам се до края на деня да завършиш поставената задача.

Маг знаеше, че всеки, завършил чешка филология, копнее да бъде на нейно място и тайно или открито (в зависимост от човека), й завижда. Но досега Евгени винаги се беше съобразявал с нея, той признаваше, че тя има дарба и така умело играеше с думите, че си затваряше очите за „малките й закъснения”. Което означаваше, че Евгени най-накрая й е намерил заместник.

-          Кой е той? – попита Маг и настоя да узнае самоличността на съперника си, въпреки опита на Евгени „да се направи на ударен”.

-          Нов преподавател в Софийския. Може би го познаваш. Климент Кръстев, наистина е добър, и се съмнявам, че ще злоупотребява с търпението ми – подчерта Евгени.

Маг затвори телефона. Прекара целия ден в ембрионална поза. Късно вечерта събра сили и седна на бюрото си. Тя не беше свикнала с подобно отношение. Общата й култура винаги беше будила възхищение у околните, никой не си позволяваше да осмива по този начин интересите й, както беше постъпил днес Климент Кръстев. Можеше да му прости всичко, но не и да я подложи на публично унижение пред останалите й приятели и колеги. Това беше наистина недопустимо. Маг извади лист и химикал и с големи букви написа шестбуквената дума „Трудно”, а с по-малки изречението: „най-трудно се признава незаслужената победа – когато знаеш, че противникът ти е по-слаб и чрез непозволени средства те е надвил, макар и в ръкопашен бой”. Днешната победа на Климент беше незаслужена – той използва положението си, за да я надвие тенденциозно в открит словесен двубой. Колкото и да отричаше, не можеше да не признае, че Климент е спечелил битката. Но не и войната.

-Трудно- (ЧАСТ ЕДНО)

Най-трудно се признава незаслужената победа – когато знаеш, че противникът ти е по-слаб и 

чрез непозволени средства те е надвил, макар и в ръкопашен бой. Най-трудно се заспива с налегнати от умора сърце и душа, когато не си имал смелост да отстоиш позицията си от страх, че ще изгубиш приятелите си. Най-трудно се поема дъх, когато си заложил всичко на една карта и знаеш, че шансът да изгубиш е много по-голям от този да спечелиш. Най-трудно се обича, когато останеш с половин сърце. Най-трудно се прибираш вкъщи, когато няма кой да те посрещне на вратата.

Така, горе-долу, изглеждаше списъкът с „най-трудно” на Мариана Петрова Георгиева или наричана на галено от приятелите си просто Маг. Защото тя беше истинска вълшебница – едва на 23, а вече имаше успешна кариера като преводач от чешки език и се очакваше да завърши Софийския университет с пълно отличие. Успехи жънеше и на любовния фронт – огнената й червена коса, равни бели зъби, дълбоки и меланхолични зелени очи, широко чело, гъсти вежди и мигли, и всичко това събрано в овално и нежно лице, да, не един младеж попадаше в плен на ирландската й красота. Не че имаше нещо ирландско в кръвта й, а и добре че нямаше лунички, мислеше си с благодарност Маг, която с максимално се възползваше от летните месеци, за да придобие тен като на коренните жители на някой екзотичен остров. Не една трагедия се беше случвала в досегашното й съществуване – когато беше на три, кучето унищожи любимата й играчка (малко пухкаво мече, с което не се разделяше дори в тоалетната), на пет нарани така жестоко десния си краг при прескачането на една висока ограда, че все още имаше белег (а и коляното я наболяваше при дъждовно време точно както при възрастните), на осем за първи път счупи ръката си (но беше повече от щастлива, когато събираше подписи от всичките си приятели в училище). Да, Маг, не можеше да се оплаче от живота си, докато не навърши 13 години.

Тогава Маг за първи път се сблъска с раздялата, но от тези, след които не си оставате приятели или каквото и да било. Това беше от онези окончателни раздели, при които не можеш да намериш думи, за да опишеш всички емоции или думи, които ти идват наум. От онези раздели, които те хвърлят в истински ужас и макар и за кратко преосмисляш цялото си битие на смъртен. Именно тогава почина нейния дядо, нейният обичан дядо, чиито приказки за лека нощ беше дала клетва да разказва на собствените си деца, нейният дядо, който я размиваше и я учеше да произнася първите си думи. Маг обаче се оказа по-силна от болката и без да се усети, скоро започна да разказва на всички приятели (силно преувеличени и леко измислени, разбира се), истории с нейния дядо, в които двамата на косъм избягваха смъртоносна опасност.

Маг премина през пубертета, превръщайки се в стройна и красива млада дама, която успя да запази детския си дух. Остана си мечтателка, която вярваше, че всичките й желания един ден ще се превърнат в реалност само защото си ги е пожелала, без да подозира какви изненади й е подготвила съдбата.

Очаквайте продължението следващата седмица.

Всички части ще бъдат публикувани на: http://tsvetelinatsekovska.blogspot.com/