Празен чек

Неестествената усмивка не слизаше от лицето й. Свещите догаряха в празната стая, а тя се усмихваше. Знаеше, че той няма да дойде. Не и след като беше разрушила всички мостове помежду им. Последното престъпление в името на любовта беше извършено. Тя беше подписала празен чек, чието плащане тепърва започваше. А лихвите...

"Защо никой не ме предупреди за лихвите?", запита се тя. Отметна дълъг кичур от кестенявата си коса. В тъмните й очи проблеснаха пламъчета, което търкулналата се сълза бързо угаси. Но тя нямаше да плаче. Събра вещите си от празната стая и заключи в съзнанието си завинаги спомена за него.

Здрачаваше се. Последният ден на септември беше необичайно топъл, но вечерният хлад се усещаше. Тя потрепера, повика такси и се прибра вкъщи. В жилището, което наричаше свой дом. Но без него домът беше ли дом? Беше, та той никога не беше прекрачвал прага на апартамента, който обитаваше с другия. И с право. Тя отключи входната врата, качи се до седмия етаж по стълбите и удовлетворена от физическото натоварване си легна. Когато отново отвори очи беше едва полунощ. Тя не помнеше в колко си беше легнала, но помнеше причината за празнотата, която започна да усеща в душата си. А в началото всичко изглеждаше толкова невинно!

Точно преди две години и седем месеца започна връзка с Георги. Тъкмо се беше дипломирала и започваше работа в престижна адвокатска кантора. Той беше барманът, от когото всяка сутрин си купуваше кафе. Той я покани на среща, тя прие. Вечеряха и пиха бира цяла нощ в парка. Започнаха страстна връзка, единият не можеше да заспи, ако другия му се сърди. Когато той й призна, че макар да се познават от два месеца не би могъл да се събуди без нея, двамата заживяха заедно. В неговия апартамент. Но с времето се появиха различията. Той отказваше да излизат с приятели по заведения заради разходите. Твърдеше, че всичко е общо, но станеше ли дума за пари, не допускаше да и дели. И когато тя се готвеше да повдигне въпроса остро, той й подари красив златен медальон, който тя никога не свали. Дори когато беше с другия...

Три месеца по-късно тя беше повишена в сътрудник. Работеше до късно по заплетени бракоразводни казуси, а денем обучаваше стажанти. Михаил се появи точно тогава. Беше амбициозен четвъртокурсник с една година по-млад от нея. Блясъкът в сините му очи сякаш й вдъхна живот. Двамата яростно се конкурираха в службата след неговото назначение, а вечер пиеха в бара и все повече се сближаваха. Тя често си представяше как целува устните на другия, копнееше за допира на кожата му, изгаряше, когато случайно се докосваха. Но нощите прекарваше с лишения от амбиции, но добродушен Георги. Той я любеше нежно, но това не й беше достатъчно. Опита се да убеди Георги да се преквалифицира, искаше да го промени. Но постоянните им скандали я тласкаха неумолимо към прегръдките на Михаил. Тя беше раздвоена и трябваше да реши дали да изгори в пламъка на страстта или да се удави в спокойните води на ежедневието.
- Подписа празен чек - каза й Михаил след първата им нощ заедно. - Нищо не мога да ти обещая.
Но тя и не искаше обещания. Михаил й обещаваше достатъчно. Искаше да изживее мига и го направи. Без угризения. Много пъти. Откраднати целувки, тайни срещи, хотелски стаи, измислени командировки. А Мартин дори за миг не се усъмни в нея. Забелязваше безразличието й, но обвиняваше себе си. Изтегли кредит, отвори собствено кафене. Щеше да го превърне в бар, но не получи разрешително. Но това не я впечатли. Михаил също се беше променил. Обещаваше й всичко, за да я задържи по-дълго в обятията си. И тя поиска нов живот с него. Отказа се от мечтите с Мартин, разбивайки на парчета неговия живот. Но отново не изпита угризения.
- Има ли друг? - само попита Георги.
Тя не намери сили да потвърди, но той разбра.
- Щом се е хванал веднъж с обвързана жена, ще го направи отново - предрече той.
Но тя не повярва, докато не се случи четири месеца по-късно. От два месеца живееха под един покрив. Будеха се заедно и отиваха на работа. По цял ден бяха заедно, а това уби страстта. Тя бързо осъзна, че между тях никога не е имало любов. Но явно и Мартин не беше обичала, щом му изневери. И противно на логиката пожела да си го върне.
При последвалата среща Мартин се държа резервирано. Но тя настоя да подновят връзката си. Определи му среща в стария им апартамент, от който Мартин тъкмо беше събрал багажа си. Запали свещи, за да разсее ужаса от голите стени и опразнените помещения. Но Мартин не дойде.
На следващата сутрин тя му изпрати съобщение. "Защо не дойде?". "Има ли значение, когато няма смисъл", получи в отговор. Всичко беше приключило. За него. Но не и за нея.
В този миг чу отключването на входната врата. Михаил се прибираше от срещата с новата си любовница. Без да я поздрави той влезе в банята. Неестествената усмивка отново се появи на лицето й. Беше подписала празен чек, но никой не я предупреди за последствията.

Невидима

Опустяващите улици на вечерна София, червените светофари, забързаните към дома си хора, които вместо да се насладят на залеза, заравят поглед в телефона. Тя ги наблюдаваше, понякога кръстосваше поглед с някой от другите, но дотам. Защото никой не обичаше случайните запознанства, въпреки че тайно копнееше за неочаквана среща, която да промени живота му.

Невидими души в човешки облик, с които се разминаваме всеки ден, но от чиито животи никога нямаше да бъде част. Но тя отдавна се беше примирила, а и сама никога нямаше да направи първата стъпка. За което все още се измъчваше нощем, когато не можеше да заспи заради мисли по него. Онзи мистериозен непознат, с когото всяка сутрин чакаше автобуса и разменяше плахи усмивки и изпълнени с копнеж погледи. Поне си мислеше, че го гледа така, но ако го правеше, не трябваше ли да последва ответна реакция?

Нали всяко действие има равно по сила противодействие? Но всъщност в отношенията им нямаше действия, а само стаен копнеж, запалени с кибрит подпалки, които никога нямаше да се разгорят. Но не и във въображението й, което нощем се развихряше и беше по-богато от това на най-добрия поет. Защото всяка нощ сюжетите й бяха различни, както и самоличността на привлекателния младеж от спирката. Понякога решаваха да избягат от работа и точно като учениците да пият бира в някой парк и да се опознаят. Друг път просто седяха един до друг в автобуса и кротко разговаряха за времето. Определяха си среща след работа и прекарваха незабравима нощ, изпълнена със страст, след която никой нямаше да бъде същия.

Тя наблюдаваше сама залеза и си представяше дребното щастие от споделената компания и съзерцаването на забързаните хора по опустяващите улици. Реши, че на следващата сутрин ще заговори непознатия. Колкото й отчаяна да му се стори. Все някога трябваше да напусне въображаемия свят, нали?

Тя обаче се страхуваше, че реалността за пореден път ще опорочи светлите й помисли за истинска и всепоглъщаша любов.  Реалността имаше навика да погубва всичко красиво и чисто, да поразвя разперените криле и да убива надеждата...

Не е като да не й се беше случвало. И като всяка невидима душа в човешки облик предпочете да не рискува. Все пак не беше от хората, които правеха първата стъпка...

Сезони

Пролет душата ми сгрява,
но есенен дъжд пламъка угаси.
Раздвоено между илюзия и реалност,
сърцето ми лудо заби.

Измислила бях аз всичко -
щастливо бягство от света,
влюбена в любовта,
двама щяхме да живеем за мига.

Но истината и този път ме застигна
и станах като всички изпатили безчет.
Думите като ледени късове се забиват
в попадналото ми в зимна хватка съзнание.

Предаде те, шепнеха познати,
в очите ти признание прочетох, да,
но през лятото всеки търси нови любови,
оправда се ти, продължих аз сама.

Любовен коктейл

Димитър обичаше всичко в нея, дори и името - Дея Мария, което въобще не беше смешно, но при запознанството им доведе до комична ситуация, която той никога не забрави. И както много други преди него, а навярно и след него, реши да разкаже на стоящия срещу него барман за най-голямата грешка, както смяташе тогава, която беше допуснал.
- Двамата бяхме различни като деня и нощта. Ужасно клише, но е по-разбираемо отколкото имахме диаметрално противоположни житейски възгледи, нали? - попита Димитър.
Барманът кимна едва доловимо и го подкани да продължи с уискито. Все пак беше едва първата му чаша. Димитър обаче изтълкува жеста на бармана като знак да продължи с историята си.
- Дея Мария, но всички й казват Деми, на галено. Не се влюбихме нито от първи, нито от втори поглед, уверявам те. Ох, пак клише.  - Димитър отпи от уискито без да очаква покана от бармана. - И двамата сме рекламни агенти, работихме по общ проект към една компания. Прекарвахме много време заедно...
Да, Димитър и Деми прекарваха много време заедно и станаха приятели, толкова близки, че тогавашните им половинки не без основание ги ревнуваха. Деми не признаваше прегради като вятъра и беше непостоянна като слънцето - току се появяваше иззад някой облак и озаряваше всичко около себе си, но когато си отидеше, вече нищо не оставаше същото. Тя обичаше любовта и искаше да изживее всеки ден като последен. Но не успяваше, защото пълна свобода се постига, когато нямаш нищо за губене. А Деми искаше всичко от една връзка или работна позиция. Димитър беше прагматичен, точно като Деми, но тя изпадаше в ужас само при мисълта някой да има подобно мнение за нея. Той наричаше проблемите с истинските им имена и затова никога не ги разрешаваше. Оставяше се на съдбата, вярваше, че всичко е предопределено и се носеше по течението, не вярваше в истинската и единствена любов, имаше сериозни връзки, но никога не даваше обещания за щастлив край. Такъв просто за него не съществуваше.
Когато Деми се раздели с приятеля си именно Димитър я утешаваше. По необясними за него причини той съпреживя болката й и си пожела никога да не види отново сълзи в очите й. Димитър изпита желание да предпази Деми от жестокостите на заобикалящия свят, които тя по негово мнение не виждаше. Реши да бъде неотлъчно до нея. Това неминуемо доведе до раздяла с тогавашната му приятелка, която не понесе мисълта да го дели с друга.
- Ти я обичаш повече от мен - каза му тя.
- Само като приятелка - закле се той, но тя не му повярва.
А Димитър беше откровен. Или поне така смяташе. Той се влюби в Деми няколко месеца по-късно, когато двамата бяха в обща компания в дискотека. Тогава едно момче покани Деми на танц. И Димитър осъзна, че не иска друг да докосва изваяното й тяло и да е причина за усмивката на лицето й.
- Само да са ми казали, че ревността не е любов, а патологично състояние - заяви разпалено Димитър и поръча още една уиски.
Когато й призна чувствата си, Деми се засмя, но той настоя и без позволение я целуна. Деми обаче го отблъсна.
- Прекрачваш граница, от която няма връщане - каза му тя. Намираха се пред блока й. Той я изпращаше, тя не си беше тръгнала с момчето от дискотеката. Той беше щастлив, замаян леко от алкохола и се осмели да изрече думи, които никак не му подхождаха. А за да я задържи в бъдеще само подобни клишета трябваше да повтаря.
- Да я прекрачим заедно и да не се връщаме - предложи той. За негова изненада тя прие.
- Приятелството е сладко, но любовта горчи. Ще бъдем страхотен коктейл - беше му казала тя след първата им нощ заедно. - Зависи на къде ще наклонят везните, така че внимавай - предупреди го тя.
Както всяка нова любов и в тази нестихващото желание за физическа близост за няколко седмици ги откъсна от целия свят. Копнежът да бъдат едно цяло, което да пребъде във вечността, замъгли преценката им. Прагматичният Димитър стана романтичен - купуваше цветя, бонбони, вино, желаеше да прекара всяка вечер с Деми, но потискаше този копнеж, за да не я изгуби. Промяна имаше и при романтичната Деми, която се уплаши от вниманието на Димитър. Имаше чувството, че той се опитва да я задуши, вместо впечатли, с всичките си подаръци. В романтичната им история липсваше тръпката от опознаването на нов човек. Защото Деми познаваше Димитър много добре и осъзнаваше, че чрез вниманието си той се надява да я задържи, но като вещ, трофей, който е спечелил. А тя не беше награда, а жена, своевременно изтрезняла от опиянението след първите прекарани любовни нощи.
- Да се оженим - предложи й Димитър, докато лежаха в леглото в апартамента му. Тя бързо придърпа чаршафите около голото си тяло и се изправи. Запали лампата и седна на леглото.
- Не прибързваме ли? - запита тя с надеждата, че ще спечели време.
- Познаваме се от близо година, знаем си и кътните зъби, а и имаме химия. Какво повече ни трябва? - контрира той.
Деми си даваше ясно сметка, че в словесен спор битката ще бъде загубена, ако не нарани чувствата му. А не искаше.
- Любовта не е лист хартия с два подписа, а това, което имаме помежду си. Рутината ще я убие, ще отнеме от очарованието й, ще бъдем две души, обвързани от закона, а не от сърцата си - обясни тя спокойно и го целуна нежно по устните.
Той я погледна объркано.
- Мислех, че всички жени искат да се омъжат. Искам да си щастлива - простичко каза той.
- Аз съм щастлива с това, което имаме. Един ден ще се оженим, ще имаме деца, но тогава всичко между нас ще се промени. Нека запазим свободата си, всичко си идва с времето - тя отново го целуна, а той й отвърна.
За съжаление обаче погрешно изтълкува думите й. Предположи, че тя му дава свобода да бъде с други жени, от което нямаше нужда, но реши да се възползва. Щеше да прекрати всичко в деня, в който тя реши да се оженят.
- Тогава разбрах какво значи само секс и какво е да бъдеш с някого, когото обичаш наистина. И има разлика - заяви Димитър на бармана, докато отпиваше от четвъртата си чаша уиски. - И обясних всичко на Деми, но тя не реагира както очаквах.
Деми не прие оправданието на Димитър, че сама го е тласнала да търси разнообразие в чужди прегръдки. Настоя да се разделят, той я убеди да остане. Но в предателското й съзнание всеки път, когато той я докосваше, изплуваха картини как Димитър е с други жени. И не издържа след няколко месеца на постоянна агония.
- Нали искаше свобода? - развика се той, когато тя събираше вещите си от апартамента му.
- Не такава свобода! - извика тя и избърса сълзите си. - Просто да бъдем себе си преди отговорностите да застанат между нас. Няма по-хубаво от това най-добрият ти приятел да бъде и твой любовник, но ти провали всичко. Опорочи всичко. Сега нямам нито приятел, нито любовник, но ще се науча да живея без теб.
- Каза ми, че когато осъзная какво е любов ще я потърся, но няма да я открия. И си удържа на думата - каза Димитър на бармана и го погледна с надежда да го насочи как да постъпи. Барманът го изгледа с откровено съжаление и за разлика от много пъти си позволи да заговори Димитър.
- Защо й изневери?
- Тя каза, че ми дава свобода. Предположих, че тя иска да бъде с други мъже и аз реших да бъда с други жени.
Димитър се шокира от думите си. Но нали беше рекламен агент, работата му беше да предполага.
- А защо не я попита какво има предвид?
- Не - Димитър поклати глава. - Това беше претекст, страх ме беше, че когато тя поиска брак, аз нямаше да съм готов да бъда само с нея.
- А защо й предложи без да си готов? - попита барманът.
- Какви са тези въпроси? - развика се Димитър, привличайки вниманието на компаниите от съседните маси. Но понижи тон. - Казах го без да се замислям. По дяволите - изруга, но тихо. - Аз съм прагматик, но тя знае как да живее. Исках и аз да поживея, егоистични подбуди до край, виновен и осъден - той вдигна рамене.
Но барманът вече не го съжаляваше. За него Димитър беше влечуго, което петни любовта заради егото си. Точно като неговата бивша най-добра приятелка, с която започна връзка. Тя замина за Испания да търси себе си, но откри испанец, за когото се омъжи след няколко месеца.
- Осъзна ли какво е любовта? - попита барманът без да скрие презрението си.
- Не - призна Димитър. - Та кой знае? Но разбирам какво значи за нея.
- Спокойно, истинската любов има навика да се връща - кимна барманът и се подсмихна скришом.
Но Димитър така и не разбра думите му. Тръгна си от бара и отиде в дискотеката, в която за първи път беше разбрал, че обича Деми. Но Деми я нямаше. Той огледа забавляващите се младежи, всеки понесъл се в собствен ритъм. До него две момичета, седящи на столове до бара, едното от които отпиваше от модерния коктейл "Текила танго".
- Да те почерпя? - предложи Димитър и се представи. - Приятна напитка, смес от сладък и горчив вкус. Никога не можеш да си категоричен, кое преобладава. На кантар си, на границата... - Той рязко се сепна. Припомни си какво му беше казала Деми: "Прекрачваш граница, от която няма връщане". За Деми любовта беше сладко-горчив коктейл, но везните бяха наклонени не в посоката, която беше желала по негова вина. "Защо я убедих да прекрачи границата? Всеки знае, че когато се смеси любов и приятелство няма връщане назад", запита се Димитър, напълно забравил за момичето, което очакваше да бъде почерпено. Но дали барманът не беше прав, че истинската любов се връща?