Празен чек

Неестествената усмивка не слизаше от лицето й. Свещите догаряха в празната стая, а тя се усмихваше. Знаеше, че той няма да дойде. Не и след като беше разрушила всички мостове помежду им. Последното престъпление в името на любовта беше извършено. Тя беше подписала празен чек, чието плащане тепърва започваше. А лихвите...

"Защо никой не ме предупреди за лихвите?", запита се тя. Отметна дълъг кичур от кестенявата си коса. В тъмните й очи проблеснаха пламъчета, което търкулналата се сълза бързо угаси. Но тя нямаше да плаче. Събра вещите си от празната стая и заключи в съзнанието си завинаги спомена за него.

Здрачаваше се. Последният ден на септември беше необичайно топъл, но вечерният хлад се усещаше. Тя потрепера, повика такси и се прибра вкъщи. В жилището, което наричаше свой дом. Но без него домът беше ли дом? Беше, та той никога не беше прекрачвал прага на апартамента, който обитаваше с другия. И с право. Тя отключи входната врата, качи се до седмия етаж по стълбите и удовлетворена от физическото натоварване си легна. Когато отново отвори очи беше едва полунощ. Тя не помнеше в колко си беше легнала, но помнеше причината за празнотата, която започна да усеща в душата си. А в началото всичко изглеждаше толкова невинно!

Точно преди две години и седем месеца започна връзка с Георги. Тъкмо се беше дипломирала и започваше работа в престижна адвокатска кантора. Той беше барманът, от когото всяка сутрин си купуваше кафе. Той я покани на среща, тя прие. Вечеряха и пиха бира цяла нощ в парка. Започнаха страстна връзка, единият не можеше да заспи, ако другия му се сърди. Когато той й призна, че макар да се познават от два месеца не би могъл да се събуди без нея, двамата заживяха заедно. В неговия апартамент. Но с времето се появиха различията. Той отказваше да излизат с приятели по заведения заради разходите. Твърдеше, че всичко е общо, но станеше ли дума за пари, не допускаше да и дели. И когато тя се готвеше да повдигне въпроса остро, той й подари красив златен медальон, който тя никога не свали. Дори когато беше с другия...

Три месеца по-късно тя беше повишена в сътрудник. Работеше до късно по заплетени бракоразводни казуси, а денем обучаваше стажанти. Михаил се появи точно тогава. Беше амбициозен четвъртокурсник с една година по-млад от нея. Блясъкът в сините му очи сякаш й вдъхна живот. Двамата яростно се конкурираха в службата след неговото назначение, а вечер пиеха в бара и все повече се сближаваха. Тя често си представяше как целува устните на другия, копнееше за допира на кожата му, изгаряше, когато случайно се докосваха. Но нощите прекарваше с лишения от амбиции, но добродушен Георги. Той я любеше нежно, но това не й беше достатъчно. Опита се да убеди Георги да се преквалифицира, искаше да го промени. Но постоянните им скандали я тласкаха неумолимо към прегръдките на Михаил. Тя беше раздвоена и трябваше да реши дали да изгори в пламъка на страстта или да се удави в спокойните води на ежедневието.
- Подписа празен чек - каза й Михаил след първата им нощ заедно. - Нищо не мога да ти обещая.
Но тя и не искаше обещания. Михаил й обещаваше достатъчно. Искаше да изживее мига и го направи. Без угризения. Много пъти. Откраднати целувки, тайни срещи, хотелски стаи, измислени командировки. А Мартин дори за миг не се усъмни в нея. Забелязваше безразличието й, но обвиняваше себе си. Изтегли кредит, отвори собствено кафене. Щеше да го превърне в бар, но не получи разрешително. Но това не я впечатли. Михаил също се беше променил. Обещаваше й всичко, за да я задържи по-дълго в обятията си. И тя поиска нов живот с него. Отказа се от мечтите с Мартин, разбивайки на парчета неговия живот. Но отново не изпита угризения.
- Има ли друг? - само попита Георги.
Тя не намери сили да потвърди, но той разбра.
- Щом се е хванал веднъж с обвързана жена, ще го направи отново - предрече той.
Но тя не повярва, докато не се случи четири месеца по-късно. От два месеца живееха под един покрив. Будеха се заедно и отиваха на работа. По цял ден бяха заедно, а това уби страстта. Тя бързо осъзна, че между тях никога не е имало любов. Но явно и Мартин не беше обичала, щом му изневери. И противно на логиката пожела да си го върне.
При последвалата среща Мартин се държа резервирано. Но тя настоя да подновят връзката си. Определи му среща в стария им апартамент, от който Мартин тъкмо беше събрал багажа си. Запали свещи, за да разсее ужаса от голите стени и опразнените помещения. Но Мартин не дойде.
На следващата сутрин тя му изпрати съобщение. "Защо не дойде?". "Има ли значение, когато няма смисъл", получи в отговор. Всичко беше приключило. За него. Но не и за нея.
В този миг чу отключването на входната врата. Михаил се прибираше от срещата с новата си любовница. Без да я поздрави той влезе в банята. Неестествената усмивка отново се появи на лицето й. Беше подписала празен чек, но никой не я предупреди за последствията.