Всяка сутрин Иван размишляваше върху думите на своя баща. Беше му ги казал, когато навърши 15 години и вярваше, че Магдалена – момичето, с което делеше чин, е жената, с която ще прекара живота си. Ех, нямаше друга като ученическата любов, обречена да умре без да бъде истински изживяна, въпреки че имаше малцина късметлии, които успяха да я запазят до сетния си дъх. За други пък винаги оставаше красивия спомен за нея. Но Иван не си припомняше съвета на баща си заради Магдалена, а заради друга жена, чието име се страхуваше дори да изрече. Беше й споделил за думите на баща си, а за негова изненада тя реши да ги приложи на практика и си тръгна. Преди пет години.
***
Бяха изминали три седмици от появата на Мая във фирмата. За ужас на Иван още от първия ден Мая го нарочи за „слабото” звено, необходимо да се унижи публично, за да може тя да се впише в новия колектив. Мая възприемаше екипите като крепост, за чието превземане беше необходимо да спечели доверието на „малките играчи”, които доброволно да й споделят клюките за „важните клечки”. Така Мая пречупваше през нова призма данните от таблиците за приходите и разходите и със завидна лекота откриваше пробойните, които се отстраняваха чрез уволнения и изправане пред правосъдието на виновните.
- Да не съм ти някакъв жертвен агнец? – развика й се той. Намираха се в неговия кабинет, а Мая беше развалила ефекта от разказа за новото му завоевание, поставяйки под съмнение истинността за физическите качества на момичето.
Мая стоеше плътно до вратата и наблюдаваше с вдигнати вежи как Иван се настанява зад бюрото си. През цялото време двамата успешно се преструваха на непознати, каквито бяха и в действителност, като изключим случайната им среща в дискотеката.
- Какво? – викна й Иван, но не можеше да прикрие усмивката си. Мая не беше като жените, които познаваше. Тя притежаваше качествата, които един човек уважава в един мъж, но пък беше и красива. Иван тръсна глава. С подобни мисли нищо чудно отново да се окажеше с разбито сърце. – Знам много добре какво целиш и знам, че го постигна. Какво още искаш от мен? – запита той като се постара да овладее гласа си.
Мая бавно се приближи до бюрото му и седна на стола, намести се удобно и го погледна право в очите. Може би се гледаха десет секунди, а може би двадесет, дори и повече. Накрая Иван не издържа.
- Ти си луда! – извика той и се изправи на бюрото. Изглеждаше странно привлекателен, когато постави ръцете си на бюрото и се приведе към нея. Лицата им бяха на няколко сантиметра едно от друго. – Ако го правиш заради проклетата дискотека, то... – Изведнъж Иван осъзна какво е изрекъл и рязко се отпусна на стола си и замълча.
Мая, за разлика от Иван, успя да прикрие както усмивката си, така и задоволството в блесналите си очи. Поколеба се само за миг какъв отговор да му даде.
- Не, господин директор „Маркетинг” на чуждестранна компания с клон в България, не го правя заради проклетата дискотека – отвърна тя. – Върша си работата, а твоето „сътрудничество” е обикновен саботаж. Или прикриваш някого, или си некомпетентен за заеманата длъжност.
- Ти си влюбена в мен, нали? – Иван си възвърна самообладанието и сякаш изведнъж прозря цялата истина. – И те е яд, че не споделям чувствата ти.
Надеждата му да я уязви угасна по-бързо от свещ, залята с вода.
- Какво значи да си влюбен? – попита тя и без да изчака отговор, напусна кабинета му. Ясно дочу звучната ругатня, която Иван произнесе в нейно отсъствие.
