Какво беше животът, ако не горчива цигара без филтър? Всяко силно дръпване бяха миговете, за които човек си спомня на смъртия си одър. Останалото бяха пропуснати възможности. Но и двете водеха до един и същ и край, от който нямаше връщане.
Мая не беше пушач, но в компания винаги си позволяваше да запали цигара, която след това догаряше в пепелника. Не искаше да я вкуси и разпали не защото се страхуваше за последиците. Какво е смъртта, ако не спасение за тези, които вече са мъртви?
Беше петък вечер и както винаги тя предпочете да си остане вкъщи. Не защото не обичаше приятелките си, напротив, но предпочиташе сивотата и рутината на ежедневието, пред новите и вълнуващи емоции. Както с любимата храна, от която сме консумирали в големи количества и след това не искаме да погледнем. Наричаше се пренасищане. Мая беше пренаситена и беше категорична в нежеланието си да изпита нещо, различно от добре познатото. И за да избегне риска предпочете да си остане вкъщи. Докато си пускаше епизод от любим сериал обаче си припомни за момчето, заговорило я в дискотеката. Не можеше да отрече, че беше привлекателен – тъмнокос, с пъстри зелени очи, високи скули, широко чело и рамене... И против волята й устните й се разтегнаха в една позабравена усмивка. Хубаво беше някой да те забележи дори и само за миг.
Беше петък вечер и както винаги Иван беше навън. Намираше се в същата дискотека, но нощта вече вървеше към своя край, но така и не видя червенокосото момиче със златистокафяви очи. Не че в нея имаше нещо специално – просто начинът, по който го отхвърли беше толкова елегантен, че желаеше и той да я използва и след това захвърли, за да бъдат наравно. Защото той не можеше да понесе мисълта да бъде отблъснат. Не и отново, защото бездната, от която не можеше да излезе цяла седмица заради непозната, беше твърде дълбока, мрачна и тясна. Излезе от заведението и забеляза младо момиче на не повече от 25 години да плаче и пуши цигара само. Заговоря й, молейки я за цигара и си дръпна силно, а останалото беше детска игра.
***
Мая пристигна в централния офис на компания, занимаваща се с производство и ремонт на авиационна техника. Проведе кратка среща с изпълнителния директор във връзка с предстоящия външен одит, който щеше да извърши през следващите няколко месеца.
- Ще си сътрудничите пряко със заместника на главния счетоводител. Ще отговаря на всичките ви въпроси.
Мая кимна се отправи към кабинета на заместника. Почука на вратата, а когато я отвори, сърцето й не се подчини на ума й и заби лудо. Срещу нея се намираше момчето от дискотеката.
- Иван Гечев, с какво мога да Ви бъда полезен? – попита Иван, неспособен да прикрите лукавата усмивка, появила се на лицето му.
Въпреки че не беше пушач, Мая прие предложението на Иван да я почерпи с кафе и да обсъдят основните въпроси, които я интересуват, на неутрална територия – в разположеното на 50 метра от офиса на компанията заведение. Беше топло и седнаха отвън. Иван й подаде цигара, а тя прие, но този път не я остави да догори в пепелника. Играта беше започнала.
Беше петък вечер и както винаги тя предпочете да си остане вкъщи. Не защото не обичаше приятелките си, напротив, но предпочиташе сивотата и рутината на ежедневието, пред новите и вълнуващи емоции. Както с любимата храна, от която сме консумирали в големи количества и след това не искаме да погледнем. Наричаше се пренасищане. Мая беше пренаситена и беше категорична в нежеланието си да изпита нещо, различно от добре познатото. И за да избегне риска предпочете да си остане вкъщи. Докато си пускаше епизод от любим сериал обаче си припомни за момчето, заговорило я в дискотеката. Не можеше да отрече, че беше привлекателен – тъмнокос, с пъстри зелени очи, високи скули, широко чело и рамене... И против волята й устните й се разтегнаха в една позабравена усмивка. Хубаво беше някой да те забележи дори и само за миг.
Беше петък вечер и както винаги Иван беше навън. Намираше се в същата дискотека, но нощта вече вървеше към своя край, но така и не видя червенокосото момиче със златистокафяви очи. Не че в нея имаше нещо специално – просто начинът, по който го отхвърли беше толкова елегантен, че желаеше и той да я използва и след това захвърли, за да бъдат наравно. Защото той не можеше да понесе мисълта да бъде отблъснат. Не и отново, защото бездната, от която не можеше да излезе цяла седмица заради непозната, беше твърде дълбока, мрачна и тясна. Излезе от заведението и забеляза младо момиче на не повече от 25 години да плаче и пуши цигара само. Заговоря й, молейки я за цигара и си дръпна силно, а останалото беше детска игра.
***
Мая пристигна в централния офис на компания, занимаваща се с производство и ремонт на авиационна техника. Проведе кратка среща с изпълнителния директор във връзка с предстоящия външен одит, който щеше да извърши през следващите няколко месеца.
- Ще си сътрудничите пряко със заместника на главния счетоводител. Ще отговаря на всичките ви въпроси.
Мая кимна се отправи към кабинета на заместника. Почука на вратата, а когато я отвори, сърцето й не се подчини на ума й и заби лудо. Срещу нея се намираше момчето от дискотеката.
- Иван Гечев, с какво мога да Ви бъда полезен? – попита Иван, неспособен да прикрите лукавата усмивка, появила се на лицето му.
Въпреки че не беше пушач, Мая прие предложението на Иван да я почерпи с кафе и да обсъдят основните въпроси, които я интересуват, на неутрална територия – в разположеното на 50 метра от офиса на компанията заведение. Беше топло и седнаха отвън. Иван й подаде цигара, а тя прие, но този път не я остави да догори в пепелника. Играта беше започнала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар