Истина (Първа част)

Хората казват, че истината винаги е по средата. Нормално, защото ако бяха откровени пред себе си, щяха да признаят, че техният живот се лута от едната до другата крайност. Повечето  живеят половинчато и умират метафорично по няколко пъти на ден. Съчувстват искрено на измислени герои и тайно се подиграват на приятелите си в беда, отдават телата си, но не и сърцата си, обичат да обичат наужким и бягат при първа възможност. Идеализират фалша пред естественото, а накрая съжаляват себе си и самотата, която изпитват, когато останат с мислите си.

И тя възприемаше света в неговите крайности, докато не се убеди в неговите нюанси. "Видя" играта и "кода" на всеки човек, преструвките. Обзе я увереност, че всеки възприема коренно различно поведение пред хората в близкото и далечното си обкръжение. И така във всеки живееха няколко души, които според ситуацията поемаха контрол над ума. 

Той вярваше, че истината е само истина и нищо повече. И именно затова си я създаваше сам според ситуацията. Чувстваше се като "творец" на Вселената, неговата собствена, но тя пък никак не беше малка. Пред колегите беше арогантен, пред приятелите търпелив, а пред момичетата, е, поведението му зависеше от тях самите. 

Двамата се срещнаха в нощен клуб. Тя с нейната компания, той със своята. Погледите им се пресякоха на дансинга, но не последва нищо повече. В началото. Той я пожела и я изчака да се върне при приятелките си преди да я заговори. Предположи, че е от "сериозните момичета" и при запознанството им, надвиквайки музиката, се представи за маркетинг директор в чуждестранна компания с клон в България, който често пътува, но не е устоял на изкушението да я заговори, въпреки убедеността си, че тя търси сериозна връзка и не би се задоволила с мимолетно увлечение. Вярваше, че "му е в кърпа вързана", но след като го изслуша, тя се засмя така, както отдавна не го беше правила. 

- Много оригинално - подхвърли тя, докато се навеждаше до ухото му и го докосна леко по рамото. - Но не благодаря. 

- Не търсите сериозна връзка? - реши да се престори на засегнат, все пак го беше докоснала, беше въпрос на време гардът й да падне.

- Не мисля, че може да ми я предложите.

- Може да останете приятно изненадана.

- Не обичам изненадите - отвърна тя и най-демонстративно му обърна гръб.

А той най-демонстративно се настани между нея и приятелката й.

- Хей! - подвикна момичето, но той не й обърна внимание.

- Защо не обичаш изненадите? - той се приведе към нея.

- Не си струват усилията - отвърна тя.

- Дори за да зарадват любимия човек? - запита той.

- Нито аз съм твоя любим човек, нито ти моя.

Иван се убеди, че нищо няма "да излезе" от тази история. Поне засега. Беше дочул приятелките на Мая да коментират, че следващия петък отново ще бъдат тук. И той щеше да опита късмета си отново. Може би дори щеше да успее.