Нямаше време да избере специален тоалет затова облече
набързо червена риза на карета и черен кожен клин. Обу високи кубинки, а косата
й се спускаше свободно над яката на коженото й яке. Така и не откри любимия си
зелен шал, но нямаше време за губене. Това беше първата й среща с Климент
Кръстев извън коридорите на университета месец след съвместната им визита в
кабинета на Евгени. По настояване на главния редактор двамата щяха да
разговарят на неутрална територия – кафене, намиращо се в парка Заимов, за да могат
спокойно да обсъдят напредъка си по превода на „Прекалено шумна самота” на
Бохумил Храбал. Маг вече беше преполовила своята работа, но щеше да заблуди
Климент, че й остават само още 10 страници, за да му даде усещане за фалшиво
преимущество.
***
„Разбира се, че ще закъснее”, мислеше си с раздразнение
Климент Кръстев, 47-годишният преподавател по чешки език в Софийския
университет, разположил се на двойна маса до прозореца в претъпкано заведение в
парка. Беше едва 11 часа в неделя и сякаш всички живущи в този квартал бяха
избрали именно това кафене, за да прекарат сутринта. Климент, който живееше
наблизо, често посещаваше мястото след тренировката си по бягане, а
сервитьорките, които до една го познаваха, винаги му запазваха маса до
прозореца, за което той им беше признателен.
Климент наблюдаваше собсвеното си изражение, отразено върху
не съвсем чистите стъкла. Трите бръчки на челото му сякаш бяха станали
по-дебели, след като постъпи на работа във висшето учебно заведение. Или
по-скоро, след като малката 23-годишна сополанка се беше появила в живота му.
Климент се изпълваше с гняв всеки път, когато си припомняше как ръководителят
на катедрата го беше уведомил за оплакването на студентката Магдалена Петрова
Георгиева. Показа му и видеото, сякаш Климент се нуждаеше от записа, за да си
припомни хапливите комантари, направени по адрес на момичето.
Да, беше омаловажил интересите й, и, да, беше прекалил, и
дълбоко съжаляваше, но ако въпросната Маг, както разбра, че я наричат, е била
толкова оскърбена и засегната, толкова ли не можеше „да му го върне” без да
намесва настоятелството. Разбира се, Климент нямаше да бъде уволнен заради това
дребно провинение, но беше официално предупреден, че всяко негово „кривване” от
пътя, ще има фатални последици. За Климент възможността за открита схватка,
която Евгени им беше открил, беше повече от златна възможност да покаже на
девойката, че познанията без натрупан опит зад гърба, не струват нищо.
***
Маг бавно влезе в шумното и претъпкано кафене. Разчитайки
изцяло на интуицията си тя успя да открие Климент на маса за двама до
прозореца.
-Добър ден – поздрави тя неловко и се вгледа в очите му.
Погледът му обаче не срещна нейния – Климент отново наблюдаваше съсредоточено
пространството над главата й.
-Добър ден – отвърна той сковано. Чувстваше се като пълен
глупак и ако Евгени не беше настоял, при никакви обстоятелства не би приел
подобна среща.
-Не знам какво да обсъдим Евгени очаква – започна неуверено
Маг. Последните пет или десет минути бяха прекарали в пълно мълчание – тя избираше
съсредоточено напитка от менюто си, а Климент... Той просто гледаше някъде в
пространството. Когато сервитьорката й донесе чаша горещ шоколад с много пяна,
Маг, сгорещена от напитката, се осмели да даде начало на разговора.
Климент направи гримаса. Дори словоредът на момичето беше
сбъркан – изречението, построено от него, противоречеше на всякакви правила.
-Не знам какво Евгени очаква да обсъдим – не се стърпя и я
коригира той.
-Моля? – запита Маг, убедена, че пропуска нещо.
-Не знам какво Евгени очаква да обсъдим. Моля, когато сте с
мен, да говорите на правилен български и ми говорете на „вие”. Не забравяйте,
че аз съм ваш преподавател, а вие – моя студентка. Прието е разговорът ни да
протече в учтива форма.
На Маг й отне известно време, за да асимилира думите му. Да,
вярно, не беше построила правилно изречението, и какво, неловкостта на
ситуацията не я ли извиняваше? Гневът, който изпитваше към Климент, заплашваше
да избухне с пълна сила, но с цената на много усилия тя успя да овладее
емоциите си. Нямаше да допусне да изгуби играта.
-Извинете ме – отвърна тя след кратко колебание. – Не мога
да разбера причината, поради която Евгени Попов настоя да проведем среща
помежду си.
Всяка нейна дума беше пропита с ирония и за първи път
Климент се осмели да погледне към нея. Първо забеляза, че кожата й беше
изключително бяла, чертите на лицето й изглеждаха нереално меки и изразителни,
устните й бяха свити в подигравателна гримаса и криеха два реда безупречно
равни и бели зъби, очите й се оказаха дълбоки и меланхолични и Климент издържа
точно три секунди да се взира изгубен в тях.
-Да, и на мен – отвърна той с променен глас. Маг веднага
забеляза промяната, но тъй като не беше склонна да подлага на задълбочен анализ
действията на доц. д-р Климент Кръстев, реши да запази мълчание. Очакваше той
да зададе тона на разговора, след като се беше отнесъл толкова присмехулно към
неяйния опит.
-Вижте, предлагам да уведомим Евгени Попов, че сме обсъдили
напредъка и се надяваме до средата на февруари да завършим превода – предложи
той, докато внимателно разбъркваше чашата си с изстинало кафе.
-Разбира се – кимна Маг, гледайки го изпитателно. Нима той
наистина се намира на финалната права и се нуждае само от две седмици, за да
довърши 60-те страници, дадени му от Евгени?
-Отлично, изглежда не е невъзможно да се намери общ език с
вас – подхвърли Климент, за да смени темата. При никакви обстоятелства не
биваше да допуска Магдалена да усети притеснението му. Беше превел едва 20
страници, тъй като препрочиташе отново и отново всяка дума и премисляше
многократно всяко изречение, за да е сигурен, че е дал най-доброто от себе си.
Маг тъкмо замисляше някой хитроумен отговор, когато
телефонът й извъня. Беше Деян.
-Приемете обаждането, не се безпокойте – побърза да предложи
Климент.
-Извинете ме – натърти Маг и отговори. – Кажи, Деян?
-Маг, къде си? – попита приятеля й.
- С една приятелка в едно кафене – отвърна Маг и страните й
пламнаха. Беше ужасена от лекотата, с която излъга Деян, но нямаше друг избор.
-Щях да ти предложа да караме кънки на „Ариана”, но щом си
заета, да го оставим за друг път? – попита Деян, но Маг усети промяната в гласа
му.
-До половин час съм свободна.
-Не, няма нужда – отвърна Деян и затвори телефона. Влезе
обратно в претъпканото заведение в парка „Заимов” и си взе якето. Трябваше му
доста време, за да се успокои и възприема факта, че Маг и преподавателят им
доц. д-р Климент Кръстев пиеха кафе като първи приятели.
Здравейте, приятели, надявам се продължението да ви хареса,
и отново ще се радвам да споделите своите впечатления. Пожелавам Ви весело
посрещане на новата година и се надявам тя да ви донесе това, което предишната
не е успяла J
