- Трудно- (ЧАСТ ТРИ)

Трудно (Трета част)

След прекарана безсънна нощ Маг изпрати на Евгени преводите си. Сама не знаеше защо никога не спазваше крайните срокове и отлагаше изпълнението на всяка задача. Зарече се да промени тази своя черта с цената на всичко - при никакви обстоятелства не планираше да изгуби работата си, особено, след като узна, че новият й преподавател Климент Кръстев, който я беше унижил пред целия курс, се е прицелил в мястото й.

Маг никога не беше виждала смисъл в отмъщението. Вярваше, че само дребните души влагат цялата си енергия или поне значителна част от нея в кроежи как да навредят на някого, по чиято вина са били пряко или непряко ощетени. Не че беше ревностна християнка, която подава и другата буза, когато някой я удари, напротив, тя имаше остър език, заради който често си навличаше проблеми. "Език мой, враг мой", повтаряха й приятели, които често попадаха под словестните й удари. Та нима не критикуваше всеки, когато беше на път да вземе неправилно, по нейно мнение, решение. Разбира се, Маг никога не казваше на приятелите си: "Нали ти казах" и беше готова да предостави рамото си на всеки, който се нуждаеше, за да изплаче болката си.

Но тя самата не търсеше никого. Моментите на слабост, които си позволяваше, се брояха на пръсти и не защото нямаше доверие на приятелите си, а защото тя "майсторката на думите", не намираше думи, с които да опише емоциите си. Винаги се чувстваше раздвоена при взимането на важно житейско решение или твърде съкрушена, за да говори за болката си. За колегите си от университета беше готова да убие човек, но за приятелката си от училище беше готова да даде живота си. Единствена Теодора беше в състояние да внесе ред в хаоса, който представляваха нейните мисли. Теди сякаш винаги усещаше, че Маг се нуждае от нея, и се появяваше в най-необходимия момент. Единствено на нея Маг призна, че с цялото си сърце желае да отмъсти на Климент Кръстев за унижението.

- Ти си полудяла! - извика й Теодора.

- Напротив - възрази убедено Маг. И набързо й разказа за няколкото си "великолепни идеи", сред които залепена за стола дъвка, разлепени плакати със снимка на преподавателя с телефоония му номер из коридорите на Софийския университет, където той призозава желаещите "дами" да го потърсят за "специални услуги".

- Ти си полудяла, Магдалена! - повтори Теодора. И също набързо припомни на Маг, че е на 23 години и подобно поведение не й подобава.

Маг се видя принудена да се съгласи с аргументите на Теди. Поне засега. Примирена, тя пристигна в Ректората и се качи в аулата, за да присъства на втората лекция на доц. д-р Климент. Когато се качи в залата, използвайки задния вход, преподавателят още го нямаше и тя се промъкна към първите редове, където обикновено сядаха нейните приятели. Деян, Марин, Ангел, Вероника и Силвия говореха шепнешком и гледаха напрегнато към главния вход, така и не я забелязаха. Маг се осмели да се приближи максимално до тях, за да подслуша разговора им.

- Не вярвах, че е възможно някой преподавател така да ми хареса - изглежда и Силвия се включваше в дискусията. - Може би заради начина, по който се отнесе с Маг.

- Не говори глупости - възкликна Деян. - Поведението му не беше професионално. Дори бих предложил на Маг да се оплаче от него, но съм сигурен, че това няма да доведе до нищо и тя ще остане разочарована.

- Аз съм съгласен със Силвия, беше ми приятно да гледам как Маг губи ума и дума. Безценно - намеси се и Марин.

- Както казах - на мен Кръстев ми допада, има чувство за хумор и мисля, че спечели точки сред останалите, затапвайки Маг. Но не е готино така да я обсъждаме - изказа се и Ангел. - Рони, ти какво мислиш?

- Мисля, че ако Маг се научи да си държи езика зад зъбите, би направила услуга на всички. Не мога да я понасям. Да, бива я за всичко, последна инстанция е във всеки спор, но Климент й показа кой е шефа.

- Точно, Рони, и аз това си мислех - съгласи се веднага Ангел.

В този момент Климент Кръстев прекрачи прага на залата и бързо забеляза надвесената над предния ред Маг, която бършеше лицето си.  Маг се стресна, когато погледите им се срещнаха и докато Климент оставяше вещите си, тя се стрелна на няколко реда над приятелите си, за да не я забележат. "Да не би да плаче?", запита се Климент, който горчиво съжаляваше за начина, по който се беше отнесъл с момичето вчера.

- Добър ден - поздрави той студентите. - Днес ще разговаряме за господин Йозеф Лада. Госпожицата, която вчера напусна лекцията, може би ще желае да ни разкаже малко повече за него. Все пак е почитателка на г-н Сметана.

Приятелите на Маг извърнаха погледи и й се усмихнаха приветливо. Маг прехапа език. Искаше да каже на Климент Кръстев, че много добре знаеше кой е Йозеф Лада, Йозеф Лада, детски писател и художник, но да посочи, че негова работа е да "разкаже малко повече за него". Този отговор щеше да бъде далеч по-добро отмъщение от всички идеи, които досега й бяха хрумнали и сякаш Климент сам й даваше възможност за реванш след вчерашните събития. А може би Климент очакваше точно такъв отговор и вече беше планирал как да я уязи след това. Не, единственият избор, беше отново да изгуби битката. Без дори да отговори тя само поклати глава. Преподавателят се усмихна самодоволно.

- Някой май си е научил урока - подхвърли той без да подозира истинската причина за решението й.

След лекцията Маг дори не си направи труда да поздрави своите приятели. Вместо това прекара деня разхождайки се из Борисовата градина, а след това и по централните софийски улици. Налегната от умора късно вечерта Маг поръча такси и се прибра право вкъщи. Но колкото и да се опитваше, но сънят така и не идваше. Най-накрая успя да формулира второто изречение от списъка "Трудно" - "Най-трудно се заспива с налегнати от умора сърце и душа, когато не си имал смелост да отстоиш позицията си от страх, че ще изгубиш приятелите си". Маг беше направила равносметка - може би проблемът беше в нея и с право приятелите й я одумваха. Тя вярваше, че приятелите винаги трябва да могат да говорят открито един с друг и беше следвала сляпо това убеждение. Явно грешеше. Явно трябваше да мълчи, за да не изгуби малкото хора, които имаше до себе си.