-Трудно- (ЧАСТ ЧЕТИРИ)

Трудно (Част четири)

Огънят в камината бавно догаряше. От дебелите цепеници бяха останали само тлеещи въглени без капка живец в тях. Точно както в Маг, помисли си Деян, който прекарваше уикенда на гости на родителите си в Чепеларе. Беше изминал месец и половина от появата на Климент в живота им и Деян с неудоволствие забелязваше промяната в поведението на най-добрата си приятелка. Маг беше преминала в режим на „автопилот” – прекарваше повечето време в работа; когато компанията им се събираше, вземаше „проформа” участие в разговорите, но най-много го притесняваше липсата на какъвто и да било интерес у нея към учебните занятия. Маг обожаваше да научава нови неща, но сега, в часовете, тя заемаше винаги последната банка, а когато той извърнеше поглед към нея, забелязваше, че нейният й насочен към прозореца, а не към бялата дъска. Понякога Климент Кръстев умишлено се обръщаше към нея с някой въпрос, но Маг запазваше пълно безразличие. Само свиваше рамене, оставяйки преподавателя с впечатление, че досега една от най-добрите студентки съвсем незаслужено е получавала високи оценки.

„Маг беше душата на компанията, а сега сякаш самата тя няма душа”, мислеше си Деян, излегнал се лениво до камината. От време на време поглеждаше през прозореца в очакване обещания от първи сняг, който така и не идваше. Туристическият сезон още не беше настъпил и Деян реши да посети родителите си, които притежаваха къща за гости там. Беше поканил и Маг, но тя му хвърли изпълнен с удивление поглед преди категорично да отхвърли идеята да прекарат уикенда заедно. Колкото и да се опитваше, Деян така и не можеше да открие конкретно събитие, което да доведе до промяната у нея. Ако не броим Климент Кръстев и заяждането при първата среща, но Деян не можеше да повярва, че Маг е дълбоко травмирана от разговора им. Тя обичаше битките, та нали често кръстосваше вербално шпага с останалите преподаватели и техните колеги и приятели.

Единственото, което му оставаше, беше да допусне недопустимото, мисъл, от която вътрешностите му се преобръщаха, сърцето му забиваше лудо и беше готов да убие с голи ръце. Мисъл, която заслепяваше трезвата му преценка... Каква ти мисъл, това беше чувство, което Деян подтискаше през последните три години, убеден, че не притежава нужните качества, за да спечели сърцето на момиче като нея. А и Маг често ги запознаваше с „мъжете в своя живот” – привлекателни момчета, отдадени на изкуството, с които поддържаше кратки и неангажиращи отношения. Маг беше циник – не вярваше в истинската любов, но явно сега беше попаднала в капана на чувствата. Това оставаше единственото логично обяснение за промяната в поведението й, смяташе Деян без да подозира за душевните страдания, през които най-добрата му приятелка преминава или някога беше преминала.

***

Винаги се беше стремила да бъде най-добрата във всяка една дисциплини. От 4-годишна посещаваше уроци по балет, пиано, волейбол, баскетбол, плуване, а след училище ходеше и на занималня. По детски наивна, Маг вярваше, че родителите й инвестират средства в образованието й, но впоследствие си предателска мисъл се появи в нейното съзнание. Беше на 9, когато започнаха скандалите – от сутрин, когато се събуждаха, до късно вечер, нейните мама и татко си повишаваха тон, докато накрая баща й не каза на майка й: „Давам си цялата заплата, за да не се оправдаваш, че се грижиш за детето по цял ден! Толкова ли е трудно да сготвиш нещо, с което да ме посрещнеш, когато се прибера?”. За нещастие Маг беше чула думите му – те бяха толкова силни, че и до сега не напускаха съзнанието й.

Тогава тя намери утеха в прегръдките на дядо си, но дори и на него не можа да признае, че се чувства изоставена и предадена от хората, които вярваше, че я обичат безусловно с цялото си сърце. За да се гордеят те с нея, Маг винаги се беше стремила да бъде най-добрата, но сега, за да спечели любовта им, тя прекарваше дълги безсънни нощи, за да узнае повече за строежа на клетките (биология), за устройството на молекулите (химия) и атомите (физика). Алфа, бета, гама, хикс и игрек често я чуваше да повтаря в просъница майка й, но така и не отдаде голямо значение. За нея постиженията на Маг се подразбираха – тя беше умно и добро дете, невъзможно е да има други оценки, освен най-високите. Само дядо й прозираше истината зад усилията, но след смъртта му Маг изгуби единствената си опора. Няколко месеца по-късно родителите й й нанесоха втори удар, съобщавайки й, че се развеждат. Маг отново оправда очакванията на майка си и баща си – постъпи зряло за възрастта си и вместо да се възползва от положението, не поиска нито повече джобни, нито скъп телефон или компютър. Разводът сложи край на високия тон и скандалите. Тя откри, че родителите й се грижат повече за нея и се отнасят по-любезно помежду си, след като вече не делят един покрив. А това уби вярата й в любовта.

Маг прикриваше дълбоките рани с искрена и сърдечна усмивка, никога не противоречеше на никого, оказваше подкрепа на всеки при всеки в труден момент. Заобиколена от приятели, Маг поне за кратко притъпяваше чувството за самота, което често я изпълваше. Но когато постъпи в университета реши, че е крайно време да се промени – започна да отстоява позициите си, да бъде себе си в истинския смисъл на думата. Повярва, че дори и с това си смело поведение отново има приятели, но светът й рухна след подслушания разговор. Думите на Ангел, Вероника, Деян, Марин и Силвия. За месец и половина обаче Маг установи, че „нейната петорка”, както го наричаше, не се беше променила – и Ангел, и Вероника, и Деян, и Марин, и Силвия, продължаваха да се отнасят към нея по същия начин, както и преди. На тях сякаш не правеше никакво впечатление, че тя не участва активно в нито една дискусия и се съгласява с всяко едно предложение. Маг се надяваше, някой от приятелите й да отиде при нея, да я попита как се чувства и защо не прилича на себе си. „Каква глупачка съм!”, възкликна Маг. Преди да почине, дядо й я беше посъветвал винаги да бъде себе си. „Ако другите не виждат вътрешната ти красота, те нямат място в живота й”, беше й казал Евгени няколко седмици преди за последен път да поеме дъх. А Маг два пъти беше пренебрегнала съвета му. „Каква глупачка съм!”, възкликна отново на глас Маг – „Каква глупачка!”.

Здравейте, приятели, това е четвъртата част на поредицата за Маг. Надявам се да ви хареса и да споделите своите впечатления