Трудно (Част пет)
Имаше две неща, към които доц. д-р Климент Кръстев изпитваше
крайна непоносимост и както повечето неща в този живот, и между тях
съществуваше взаимна връзка. Това бяха любовта и астрологията. Като младеж беше
имал глупоста да си изгуби ума по малко по-възрастна от него дама, която го
изостави след консултация с астролог.
-
Не можем да бъдем заедно, звездите не го
позволяват – беше му казала тя без да навлезе в повече подробности. Изглежда за
нея те бяха излишни и с изречението „звездите не го позволяват” темата се
изчерпваше от самосебе си.
А Климент беше вложил цялото си сърце във връзката им, която
продължи близо три години. Роден в Бургас, той напусна морския град, след като
завърши гимназия, и се
премести в столицата в търсене на по-добри икономически възможности. Нае си
малко ателие в самото сърце на града и въпреки че притежаваше само една стая с
малка кухня и баня, той се чувстваше като най-богатия човек на света. Защото
там се срещаше с нея. Съседката от долния етаж, която тъкмо се беше дипломирала
в специалност „Чешка филология”. Климент, неориентиран младеж без план за
бъдещето и един косъм по страните си,успя да впечатли по-голямата от него дама
и вярваше, че е спечелил сърцето й. Една година тя го подготвяше за приемните
изпити в Софийския университет и на следващата година той също беше приет в
завършената от приятелката му специалост.
Благодарение на приятелката си Климент откри един изцяло нов
свят, в който се потопи напълно. Семейството на по-възрастната дама беше
емигрирало от Чехия преди повече от петдесет години, подробност, която той реши
да скрие от семейството си, когато ги уведоми, че има сериозна връзка и желае
да следва чешка филология. Родителите му, ресторантьори от Бургас, които
притежаваха верига заведения в големите курорти по южното черноморие,бяха
скептични към избраната от единствения им син учебна дисциплина, и категорично
отказаха да финансират начинанието. Надяваха се, че по този начин той ще се
откаже от мечтите си и ще поеме семейния бизнес. Колко много грешаха! Останал
без пукната пара, Климент се научи да цени малките радости от живота и не
искаше нищо повече. Работеше почасово и учеше, а с малкото изкарани пари си
купуваше нови книги.
Благодарение на приятелката си, Климент успя да се потопи в
чудния свят на литературата и не желаеше и за миг дори да го напуска. Илюзия и
реалност се сливаха в съзнанието му, докато в един момент напълно се изгуби. Страниците
бяха негов наркотик, от който поглъщаше във все по-големи дози. За какво му
беше да живее собствения си живот, когато имаше Стайнбек, Хавел, Клавел, Улф,
че дори и Агата Кристи, чиито романи „освежаваха мозъка му” след поредната
прочетена тежка класика. Липсата му на амбици и крайно нежелание да „живее
живота си” тласнаха приятелката му в чужди прегръдки, докато в един прекрасен
юнски ден, тя потърси услугите на астролог, за да вземе решение за своето
бъдеще. Развръзката беше очаквана – Климент остана сам в малкия апартамент, а
тя заживя с млад икономист, притежаващ тристаен апартамент в София.
Климент знаеше, че вината за края на отношенията е негова.
Та нали той пръв я беше изоставил, избирайки илюзията пред реалността. Още
тогава знаеше, че любовта, която имат, не може да се сравни с нито една,
описана в книгите. По негово мнение само такива чувства заслужаваха да бъдат
изживени, другите романтични авантюри служеха само за убиване на времето. „Неуспешните
връзки ни подготвят за голямата любов”, казваше той на момичетата, които за
кратко споделяха леглото му преди да продължи по пътя си. Скоро обаче Климент
установи, че т.нар. „голяма любов” така и не се появяваше в живота му и
единственото, което му оставаше, беше да признае, че авторите са издигнали в
култ една измислица.
***
Климент взе диплома и с малкото си спестявания, купи билет
за влака до Полша, а след това – закъдето намереше. Превърна се в истински
номад, след като родителите му се отрекоха от него. „Щом за четири години
веднъж не намери време да ни посетиш, а сега ще скиташ по света, когато се
върнеш, вратите на дома ни остават затворени за теб”, предупреди го баща му, но
Климент продължи по пътя си без да се обърне нито веднъж назад. Той прекарваше
по няколко месеца в големите европейски столици, осигуряваше си доход като
продавач и сервитьор, но докато се намираше в Прага, получи възможност, която
промени живота му. Духът на чешката столица го завладя, той започна работа в
малка книжарница, завърши философския департамент на Масариковия университет и
дори изкара докторантура. И вместо трите седмици, които беше планирал да
прекара там, Климент остана цели 18 години преди да получи известие, че
родителите му са починали и трябва да уреди въпроса с наследството. Когато се
завърна в родината, Климент не можа да скрие удивлението си - беше отсъствал
повече от 20 години, но градът, в който попадна, беше изгубил облика си. За
разлика от европейските градове, в които архитекти градяха мостове между минало
и бъдеще, в столицата сякаш всеки се стремеше да остави своя отпечатък, а
крайният резултат беше една гротеска.
Заради забавяне с наследството (Климент отказа да плати
подкуп, за да уреди въпроса във възможно най-кратки срокове), той реши да наеме
просторен апартамент в центъра на столицата. Имаше нужда да се завърне към
корените си и да преоктрие града, който някога бе обикнал като свой роден. В
Чехия никой не го очакваше, освен колегите му от книжарницата и учениците му от
курса – Климент водеше часове по български език, а преди пет години беше успял
да закупи книжарницата, след като собственикът почина. Досега не беше съжалявал
за житейските си избори и никога не се беше чувствал самотен в истинския смисъл
на думата. Но сега, в собствената си родина, той се чувстваше напълно изоставен
и отхвърлен.
Където и да отидеше срещаше враждебност, но всичко се
промени, когато видя обявата на издателство „Простор” за преводач от чешки
език. По време на интервюто той успя да впечатли главният редактор Евгени
Попов, от когото научи за овакантената преподавателства позиция в Софийския
университет. Климент никога не беше предполагал, че един ден ще преподава на
студенти при това чешка литература, но беше готов за нови предизвикателства (а
и доходи, тъй като ако се издържаше само от възнаграждението, което получаваше
като преводач, най-вероятно щеше да обяви фалита си).
***
И в редакцията на издателството, и в общата стая на
преподавателите, Климент чуваше все едно и също име, това на Магдалена Петрова
Георгиева, още позната като „преводачката-чудо”, „майстор на перото”, та дори и
нескромното „гений”. Климент моментално изпита неприязън към момичето. Той не
можеше да понесе мисълта, че някаква 23-годишна девойка, разчитайки само на
талант и без да се е борила с живота, беше постигнала толкова много. Та когато
той беше на нейната възраст, макар да не знаеше към какво се стреми, не се ли
бореше за всяка стотинка,която изкараше, за всяка работа... Без да я познава,
Климент успя да си изгради представа за нея – според него Маг беше вятърничава
и разглезена девойка, която без дарбата си най-вероятно беше кръгла нула.
Единственото прегрешение на Маг беше, че нарушаваше чувството за естествен ред
у Климент. Според неговата философия, когато някой е студент, той работи
каквото намери, след това по специалността и след двадесет години вече завоюва
свое име и бере плодовете на усърдния си труд.
Климент не беше предубен (иначе нямаше да оцелее в чужбина
толкова дълго) и не страдаше от предразсъдъци, но когато Маг влезе в аулата с
високо вдигната глава и наперена походка (по неизвестни за него причини той
веднага я разпозна, но не се осмели да срещне погледа й), изпита желание бързо
да я приземи. Беше нервен – това беше първата му лекция, а присъствието й, по
неизвестна причина, го смущаваше. Искаше да я предизвика – да премерят сили в
открит словесен двубой, за да изпита волята й, но вместо това я унижи пред
целия курс като пълен глупак. През следващите часове, в продължение на месец и
половина, Климент установи, че момичето, за което всички говореха, е затворена
личност, която дори отказва да отговаря на въпросите му. В стаята на
преподавателите името й се споменаваше все по-рядко и колкото и да го отричаше,
Климент Кръстев за втори път в живота си помисли, че е допуснал грешка. Защото
популярното момиче, за което беше чувал, така и не се появи в пълния си блясък
пред него. Маг сякаш изгуби ореола си, енергията и силата си, стана невидима.
Климент не обичаше да си придава важност, но подозираше, че с поведението му по
време на първия урок, е задействал ефекта на доминото, но така и не се осмели
да я заговори и да помоли за прошка.
След Нова година, когато погледите им отново се срещнаха,
Климент забеляза странен блясък в зелените й очи. Независимо дали по негова
вина истинската Маг за кратко беше изчезнала, сега по всичко личеше, че тя се
беше завърнала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар