Трудно (ЧАСТ ОСЕМ)

Маг и Климент Кръстев седяха един до друг в кабинета на Евгени, главният редактор на издателство „Прозорец”. При други обстоятелства Маг щеше да се отпусне в мекото кресло и да поръча чаша горещ шоколад на винаги любезната секретарка, докато с главния редактор обсъжда служебен въпрос. Тя обожаваше разговорите с Евгени – пълничкият петдесетгодишен мъж с добродушно лице, кафяви кротки очи и пълни нацупени устни. Той винаги й беше приличал на мъжка версия на Мисис Даутфайър, въпреки че сравнението не беше съвсем коректно. Но с Климент Кръстев от лявата й страна, Маг изпитваше затруднение да следи мисълта на своя редактор. Когато се бяха видели пред офиса на Евгени, Климент, както винаги, не я удостои дори й с поглед. Петнадесет минути по-късно Евгени с усилие прикри изненадата си, когато завари Маг, подпряла се до вратата, а Климент – облегнал се на стената с гръб към нея. Двамата дори не си бяха направили труда да го поздравят – единствено му бяха кимнали леко, когато го забелязаха.

-Хора, лошо започвате – подхвърли Евгени, докато заемаше мястото си. Върху разхвърляното му бюро имаше каталози, чернови на романи, календар, компютър и мобилен телефон. – Умишлено се забавих, за да ви дам време да се опознаете. Предполагам, че в университета не ви остава време да си говорите приятелски.

Опитът му да разчупи ледовете удари на камък. Евгени не беше сигурен, но му се стори, че при произнасянето на последната дума Климент съвсем тихичко беше изръмжал.

-Не ми оставяте друг избор, освен да премина по същество. Излишно е да обяснявам кой е Храбал и едва ли е необходимо да посочвам, че очаквам да надминете очакванията ми. Мразя тафтологиите, но понякога са неизбежни – направи опит да се пошегува Евгени, но усилията му отново не бяха оценени. – Вижте, издателството не може да си позволи четирима преводачи от чешки език. Останалите две колежки – Силвия и Ралица, имат над 20 години стаж, а вие двамата сте новобранци, така да се каже. И, за съжаление, трябва да се разделя с единия от вас. И на мен не ми е приятно, но...

Евгени продължи в този дух още дълго, но нито Маг, нито Климент показаха какъвто и да било интерес към думите му. Редакторът знаеше много добре, че ораторските му умения не са толкова блестящи, в писмена реч красноречието му беше впечатляващо, но когато се изразяваше устно почти никой не разбираше какво точно се опитва да каже. Дори собствената му съпруга, която погрешно интерпретира опита му да се помирят с желание да се разведат. Евгени беше събрал смелост да й сподели, че не се чувства щастлив от пренебрежителното й отношение през последните двадесет години (а те бяха заедно от двадесет и пет) – Мария, жена му, винаги го подценяваше, обиждаше работата му, когато излизаха в обща компания (а тя самата беше най-обикновен коректор в тиражиран вестник), и никога не му беше показвала любовта си. Той се надяваше, че обсъждайки открито проблема (както пишеше в книгите), Мария ще направи опит да се промени, но тя погрешно интерпретира намерението му.

-Да беше казал по-рано, че не си щастлив – заяви му тя, - адвокатът ми ще се свърже с теб, за да поделим имуществото си.

Докато наблюдаваше Маг, Евгени винаги си мислеше, че тя съвсем спокойно можеше да бъде негова дъщеря. Мария така и не беше пожелала да имат деца, а Евгени винаги беше мечтал да създаде семейство и да има свои наследници. Бащинските му чувства бяха събудени от Маг – млада девойка с безграничен талант, която сякаш минаваше през живота без конкретна цел. В нея гореше странен пламък, който и тя самата сякаш не беше в състояние да управлява, но това не го изненадваше – кой на 23 години знае какво точно иска от живота и как да го постигне?

Магдалена вършеше съвестно работата си, влагаше душа и сърце във всяка задача, но сякаш това не й носеше наслада. Затова и винаги закъсняваше със сроковете – просто защото ума й отказваше да се залови с работа, която не й доставя удоволствие. Защо тогава е избрала да се занимава с това, питаше се често Евгени, но така и не се осмели да я попита. Както повечето хора и той се страхуваше от отговора – истината имаше навика да руши красивите ореоли, които поставяме на главите на другите без да поискаме съгласието им.

За да помогне на Маг, Евгени замисли план – истински нож с две остриета. Цялата история със състезанието между преводачите беше негова идея - надяваше се по този начин да помогне на Маг да направи своята равносметка и да реши как да продължи пътя си. Ако Магдалена научеше истината, той рискуваше да изгуби завинаги приятелството й. Ако Климент я узнаеше, ефектът щеше да е същият. Но ако имаше дори 1% надежда, че едно подобно събитие ще окаже ползотворно въздействие върху неоформения ум на едва млада девойка, Евгени беше готов да поеме всички рискове. Докато обаче наблюдаваше студенината и напрежението между Климент и Маг, главният редактор на „Прозорец” все повече се убеждаваше, че е допуснал фатална грешка.

-Човешко е да се греши, божествено е да се прощава, нали? – по невнимание произнесе на глас мислите си, но нито Маг, нито Климент му обърнаха каквото и да било внимание. Всеки от тях беше потънал в своя свят, в който другия не съществуваше.

-Трудно- (ЧАСТ СЕДЕМ)

- Какво, по дяволите, си направила? – възкликна невярващо Теди. Тя беше пристигнала в дома на Маг веднага след като приятелката й й се обади, че се нуждае спешно от подкрепата й. Двете се бяха настанили върху меки канапета в широкия хол, който изглеждаше миниатюрен заради претрупаните лавици с книги, два огромни дивана и дълга маса.

- Подадох оплакване срещу Климент Кръстев – повтори отново Маг, произнасяйки отчетливо всяка дума. От петнадесет минути се опитваше да обясни на Теди едно и също – как през ваканцията случайно попаднала на видео в общата им група във фейсбук, където някой от колегите й беше заснел как Климент я унижава пред останалите й колеги. Въоръжена с копие на клипчето, Маг пристигна в 7.00 сутринта в ректората и изчака търпеливо появата на служителката от административния отдел. Жената остана видимо смутена от съдържанието на видеото и се ангажира да назначи проверка по случая. Маг, която очакваше въпросът да се проточи във времето с месеци, остана повече от изненадана, когато урокът й с Климент беше прекъснат по средата от пристигането на мъж на средна възраст, който пожела да разговаря насаме с преподавателя. Учуденият Климент го последва без да се извини, а Маг, досещайки се какво ще се случи, побърза да напусне аулата. Пулсът й се успокои едва след като затвори входната врата на дома си. С треперeщи пръсти тя се обади на Теди, която половин час по-късно се отзова на молбата й да я посети.

- Това го разбрах – натърти Теди. – Но защо въобще го направи? Така ли раздаваш правосъдие – като в детската градина?

Маг очакваше тези критики. Старото й аз я упрекваше, но новото й аз беше готово да падне и по-ниско, за да получи възмездие.

-Вече ти обясних. При първата лекция той се възползва от положението си на преподавател, за да ме унижи, сега аз се възползвах от позицията си на студент, за да си отмъстя. Изпратих видеото и до редакциите на няколко телевизии – усмихна се мрачно Маг. Идеята й беше хрумнала от сюжета на криминален роман, в който животът на студентка по право е в опасност, след като разкрива корупционна схема и разобличава истинския виновник за серия от убийства на високопоставени лица от американския политически живот. Тя се свързва с водещ разследващ журналист и с негова помощ успява да се спаси. Въпреки че мащабите на нейния случай не бяха толкова големи, Маг се надяваше, че ще успее да привлече вниманието поне на един медиен екип.

- Маг, не се прави на Жана д’Арк. Искала си просто да отмъстиш на Климент, не се крий зад красиви фрази – настоя Теди.

Маг сви рамене.

-Ако го правех само за себе си, нямаше да го изпращам до медиите – посочи тя.

-Или си искала да унищожиш Кръстев напълно – произнесе жестоката истина Теди. – Заслепена от гняв и омраза, си поискала и той да се озове на твоето място, затваряйки му след това услужливо всички възможности за изход. Малко ти е било да съсипеш кариерата му, нали? Прицелила си се и в живота му.

Маг помълча известно време. Не беше помисляла за последиците, които Климент Кръстев щеше да понесе по нейна вина. Единственото й желание беше да го постави на мястото му. Вътрешно знаеше, че най-лесно би било да го предизвика и надвие в словестна схватка, но избра да приложи същия метод като неговия и да се възползва от положението си. Вместо да изпита удовлетворение, Маг отново почувства гняв и се разплака като малко дете.

-Спокойно – промълви Теди, удивена от реакцията на Маг. Бързо стана от канапето и я притегли в прегръдка.

-Ти не разбираш – каза й Маг малко след това. – Провалих всичко. Това беше моят ход, с който отбелязвах своето прераждане. Страхотно ново начало. Ако съм провалила живота на Климент Кръстев, значи нищо добро не чака и мен. Карма, нали знаеш?

Теди не можеше да прецени дали Маг плаче за себе си или за Климент. Остави я за кратко сама в хола, докато възвърне самообладание. Думите й за прераждане дълбоко я смутиха, но Теди предпочете за момента да не я притиска повече.

Маг бързо се успокои. Нищо не беше в състояние за дълго да сломи духа й. „Безсташният ми боец”, така я наричаше дядо й,такава беше още от малка. Маг не вярваше, че някой от университета ще обърне внимание на оплакването й. Та само по себе си видеото не представляваше нищо – някакъв преподавател поставя под съмнение твърденията на студентка. Да, думите му бяха създали ефект на доминото и целият свят на Маг рухна само за миг. Ако не беше Теди, Маг щеше да продължи да вярва, че е въздала справедливост, но ето, че отново беше спасена от самозаблудата. Не можеше да върне времето назад, но на следващия ден си обеща да поиска извинение от Климент Кръстев с надеждата, че мрачните последици за него, които Теди предричаше, нямаше никога да се сбъднат.

***

Късно вечерта Маг получи обаждане от Евгени. Гласът на главния редактор на „Прозорец” звучеше по-уморен от обикновено.

-Магдалена, извинявай, че те безпокоя в този късен час. Преди малко сключих ексклузивен договор да преиздадем „Прекалено шумна самота” на Бохумил Храбал, след като от старото издателство отказаха да ми предоставят превода. Така че имаме по-малко от три месеца, за да направим нов превод по случай 25 години...

- Момент, искаш да преведа вече преведена книга, която да излезе за по-малко от три месеца? – запита Маг невярващо.

- Няма да работиш сама – отвърна Евгени. – Ти и новият преводач Климент Кръстев ще обедините усилия. Искам да дадеш най-доброто от себе си, тъй като накрая ще продължа договора само на единия от вас.

Трудно (ЧАСТ ШЕСТ)

Трудно (Част шест)

Малкото камъче беше успяло да преобърне каруцата, мислеше си Маг, докато отпиваше от горещото си кафе 100% арабика, разредено с малко мляко и подсладено с две лъжички захар. Бяха изминали два месеца от съприкосновението й с Климент Кръстев и предстоеше първата им среща след новата година. Маг прекара празника сама – напълно изолирана във вилата на дядо си, заблуждавайки родителите си, че ще е с приятели, и приятелите си, че ще е с родителите си. Единствено Теди се усъмни в думите й – тя беше забелязала дистанцираното поведение на Маг, но така и не се осмели да я разпита по-подробно. И тя самата преживяваше труден момент – беше се разделила с приятеля си, с когото бяха заедно от 9 клас в училище, но вместо да потърси утеха в компанията на Маг, предпочете да се бори сама с болката. Както и Маг, която прекара празниците, далеч от околния свят без да подозира за трудностите, през които най-вярната й приятелка преминаваше. Защото Теди беше изгубила любовта, а Маг себе си.

„Най-трудно е да вървиш срещу себе си, да подтискаш емоциите и чувствата си, за да угодиш на другите, а накрая да откриеш, че всичките ти усилия са отишли на вятъра, че саможертвата ти е била напразна”, редеше Маг ред след ред, изпълнен със самосъжаление, докато не осъзна, че сама беше виновна за незавидното положение, в което се намираше. Бореща се срещу построени от нея самата вятърни мелници, не беше никак случайно, че така и не можеше да отбележи победа. След дълги размишления откри, че любовните й връзки се проваляха, тъй като не вярваше в любовта, но пък вярваше в приятелството, а се оказваше, че в действителност хората, които считаше за близки, се подиграваха зад гърба й. Не й оставаше друго, освен да ги зачеркне от живота си и постъпи точно така – преди излизането във ваканция не си размени и дума с тях. Нито Ангел, нито Вероника, нито Марин и Силвия се впечатлиха от студенината й, единствено Деян направи опит да поговори с нея, но Маг решително го отблъсна.

-          Нищо не разбирам. Сега пък какво я прихвана? – попита Деян останалите, отправил изпълнен с тъга поглед към Маг, която делеше пейка с новата си компания пред ректората.

-          Не знам – Вероника също беше объркана от поведението на Маг. Познаваше я достатъчно добре и знаеше, че от време на време под влияние на творческите импулси държанието на Маг отиваше в крайности. – Скоро ще се върне към нормалното си състояние.

Останалите изразиха мълчаливо съгласие, но нещо им подсказваше, че този път „творческите импулси” нямаха нищо общо с промяната, настъпила у нея. Никой обаче не се осмели да се доближи до Маг, отблъснат от омразата, изписана в искрящите й зелени очи. За групичката беше по-лесно да се преструва, че тя не съществува пред това да се изправи пред гнева й. Деян подозираше какво се крие зад поведението на Маг, но отказваше да допусне възможността, че тя в действителност е подслушала разговора им след първата лекция на Климент Кръстев. Това поставяше всички в неособено благоприятна светлина, особено него.

Маг не подозираше през какви терзания преминава Деян, нито проявяваше каквато и да било загриженост към чувствата на когото и да било от предишната „нейна петорка” (както доскоро ги наричаше). И тя беше решила да се преструва, че те не съществуват, колкото и детинско да беше. Маг предпочиташе директното съприкосновение, както я беше учил дядо й. „Не враждувай с никого тайно, победи го в честна битка, да водиш студена война с някого е непристойно”, беше й казвал дядо й, когато беше едва на 5 или 6 години. Близо десетилетие по-късно Маг разшифрова посланието след урок по история, посветен на Студената война. Тя сляпо се водеше от думите на дядо си, но откри, че по този начин отблъсква хората около себе си. „Никой не иска да чува истината; поставен пред избор, всеки би предпочел фалшивото ласкателство пред болезненото откровение”, много бързо откри Маг и подтисна импулса си чрез искреност да печели чуждите симпатии. В университета реши да отстоява себе си, но резултатът беше повече от ясен – откровеността й се беше изродила във фалшиво приятелство. За кратко намери вината в себе си, опита се да се върне към режим Маг 1.0 – както в училище, когато не противоречеше на никого, но след като и тези й усилия не дадоха резултат, Маг директно пропусна опцията за завръщане към версия 2.0 и премина към следващата.

***

Беше първият учебен ден след новата година. 12 януари 2019-а в 8.45 часа Маг прекрачи прага на залата, в която щяха да проведат поредната лекция с Климент Кръстев. Деян беше пристигнал още в 8.00 часа и стоеше пред ректората с надеждата да зърне Маг и да поговори с нея, но изглежда тя или беше пристигнала преди него, или по неведоми за него методи тя се беше изплъзнала от радара му. Маг се усмихна приветливо на Ангел, Вероника, Марин и Силвия, които бяха заели първите банки. В отговор те й кимнаха неуверено. Вероника дори понечи да събере вещите си, за да освободи място за Маг до тях, но приятелката й продължи към последния ред.

-          Здравей, Маг – поздрави я Деян, докато тя вадеше тетрадка и химикалка от чантата си.

-          Здравей – усмихна му се в отговор Маг, но усмивката не докосна очите й.

-          Какво става?

-          Подготвям се за началото на часа.

Умът на Деян през цялата ваканция беше обсебен от мисълта за Маг. Представяше си как, когато я види отново, ще я покани да обядват само двамата, и по време на кратката им среща тя ще остане толкова впечатлена, че след като я изпрати до дома й, Маг ще го целуне нежно по бузата. Точно тази сцена отново изникна в съзнанието му и тъкмо се канеше да осъществи дългозамисляния план, когато Климент Кръстев влезе в помещението. Погледът на преподавателя се спря върху лицето на Маг и прочете предизвикателството в нейните очи. Деян се смути, докато наблюдаваше войнственото изражение на Маг, отправено към Климент Кръстев. Очевидно беше пропуснал нещо, но какво?

-          Деян, би ли заел мястото си – помоли Кръстев, а басовият му глас огласи притихналата стая, а Деян побърза да изпълни молбата.

Сърцето на Маг биеше ускорено. Ако в момента тетрадката, в която водеше списъкът с шестбуквената дума беше пред нея, щеше да запише следното изречение: „Най-трудно се поема дъх, когато си заложил всичко на една карта и знаеш, че шансът да изгубиш е много по-голям от този да спечелиш”. Тя прилежно си водеше бележки през следващия половин час в очакване на бомбата да избухне.

Здравейте, приятели, както винаги – надявам се продължението да ви хареса и ще се радвам на вашите отзиви! J

-Трудно- (ЧАСТ ПЕТ)

Трудно (Част пет)

Имаше две неща, към които доц. д-р Климент Кръстев изпитваше крайна непоносимост и както повечето неща в този живот, и между тях съществуваше взаимна връзка. Това бяха любовта и астрологията. Като младеж беше имал глупоста да си изгуби ума по малко по-възрастна от него дама, която го изостави след консултация с астролог.

-          Не можем да бъдем заедно, звездите не го позволяват – беше му казала тя без да навлезе в повече подробности. Изглежда за нея те бяха излишни и с изречението „звездите не го позволяват” темата се изчерпваше от самосебе си.

А Климент беше вложил цялото си сърце във връзката им, която продължи близо три години. Роден в Бургас, той напусна морския град, след като завърши гимназия, и се премести в столицата в търсене на по-добри икономически възможности. Нае си малко ателие в самото сърце на града и въпреки че притежаваше само една стая с малка кухня и баня, той се чувстваше като най-богатия човек на света. Защото там се срещаше с нея. Съседката от долния етаж, която тъкмо се беше дипломирала в специалност „Чешка филология”. Климент, неориентиран младеж без план за бъдещето и един косъм по страните си,успя да впечатли по-голямата от него дама и вярваше, че е спечелил сърцето й. Една година тя го подготвяше за приемните изпити в Софийския университет и на следващата година той също беше приет в завършената от приятелката му специалост.

Благодарение на приятелката си Климент откри един изцяло нов свят, в който се потопи напълно. Семейството на по-възрастната дама беше емигрирало от Чехия преди повече от петдесет години, подробност, която той реши да скрие от семейството си, когато ги уведоми, че има сериозна връзка и желае да следва чешка филология. Родителите му, ресторантьори от Бургас, които притежаваха верига заведения в големите курорти по южното черноморие,бяха скептични към избраната от единствения им син учебна дисциплина, и категорично отказаха да финансират начинанието. Надяваха се, че по този начин той ще се откаже от мечтите си и ще поеме семейния бизнес. Колко много грешаха! Останал без пукната пара, Климент се научи да цени малките радости от живота и не искаше нищо повече. Работеше почасово и учеше, а с малкото изкарани пари си купуваше нови книги.

Благодарение на приятелката си, Климент успя да се потопи в чудния свят на литературата и не желаеше и за миг дори да го напуска. Илюзия и реалност се сливаха в съзнанието му, докато в един момент напълно се изгуби. Страниците бяха негов наркотик, от който поглъщаше във все по-големи дози. За какво му беше да живее собствения си живот, когато имаше Стайнбек, Хавел, Клавел, Улф, че дори и Агата Кристи, чиито романи „освежаваха мозъка му” след поредната прочетена тежка класика. Липсата му на амбици и крайно нежелание да „живее живота си” тласнаха приятелката му в чужди прегръдки, докато в един прекрасен юнски ден, тя потърси услугите на астролог, за да вземе решение за своето бъдеще. Развръзката беше очаквана – Климент остана сам в малкия апартамент, а тя заживя с млад икономист, притежаващ тристаен апартамент в София.

Климент знаеше, че вината за края на отношенията е негова. Та нали той пръв я беше изоставил, избирайки илюзията пред реалността. Още тогава знаеше, че любовта, която имат, не може да се сравни с нито една, описана в книгите. По негово мнение само такива чувства заслужаваха да бъдат изживени, другите романтични авантюри служеха само за убиване на времето. „Неуспешните връзки ни подготвят за голямата любов”, казваше той на момичетата, които за кратко споделяха леглото му преди да продължи по пътя си. Скоро обаче Климент установи, че т.нар. „голяма любов” така и не се появяваше в живота му и единственото, което му оставаше, беше да признае, че авторите са издигнали в култ една измислица.

***

Климент взе диплома и с малкото си спестявания, купи билет за влака до Полша, а след това – закъдето намереше. Превърна се в истински номад, след като родителите му се отрекоха от него. „Щом за четири години веднъж не намери време да ни посетиш, а сега ще скиташ по света, когато се върнеш, вратите на дома ни остават затворени за теб”, предупреди го баща му, но Климент продължи по пътя си без да се обърне нито веднъж назад. Той прекарваше по няколко месеца в големите европейски столици, осигуряваше си доход като продавач и сервитьор, но докато се намираше в Прага, получи възможност, която промени живота му. Духът на чешката столица го завладя, той започна работа в малка книжарница, завърши философския департамент на Масариковия университет и дори изкара докторантура. И вместо трите седмици, които беше планирал да прекара там, Климент остана цели 18 години преди да получи известие, че родителите му са починали и трябва да уреди въпроса с наследството. Когато се завърна в родината, Климент не можа да скрие удивлението си - беше отсъствал повече от 20 години, но градът, в който попадна, беше изгубил облика си. За разлика от европейските градове, в които архитекти градяха мостове между минало и бъдеще, в столицата сякаш всеки се стремеше да остави своя отпечатък, а крайният резултат беше една гротеска.

Заради забавяне с наследството (Климент отказа да плати подкуп, за да уреди въпроса във възможно най-кратки срокове), той реши да наеме просторен апартамент в центъра на столицата. Имаше нужда да се завърне към корените си и да преоктрие града, който някога бе обикнал като свой роден. В Чехия никой не го очакваше, освен колегите му от книжарницата и учениците му от курса – Климент водеше часове по български език, а преди пет години беше успял да закупи книжарницата, след като собственикът почина. Досега не беше съжалявал за житейските си избори и никога не се беше чувствал самотен в истинския смисъл на думата. Но сега, в собствената си родина, той се чувстваше напълно изоставен и отхвърлен.

Където и да отидеше срещаше враждебност, но всичко се промени, когато видя обявата на издателство „Простор” за преводач от чешки език. По време на интервюто той успя да впечатли главният редактор Евгени Попов, от когото научи за овакантената преподавателства позиция в Софийския университет. Климент никога не беше предполагал, че един ден ще преподава на студенти при това чешка литература, но беше готов за нови предизвикателства (а и доходи, тъй като ако се издържаше само от възнаграждението, което получаваше като преводач, най-вероятно щеше да обяви фалита си).

***

И в редакцията на издателството, и в общата стая на преподавателите, Климент чуваше все едно и също име, това на Магдалена Петрова Георгиева, още позната като „преводачката-чудо”, „майстор на перото”, та дори и нескромното „гений”. Климент моментално изпита неприязън към момичето. Той не можеше да понесе мисълта, че някаква 23-годишна девойка, разчитайки само на талант и без да се е борила с живота, беше постигнала толкова много. Та когато той беше на нейната възраст, макар да не знаеше към какво се стреми, не се ли бореше за всяка стотинка,която изкараше, за всяка работа... Без да я познава, Климент успя да си изгради представа за нея – според него Маг беше вятърничава и разглезена девойка, която без дарбата си най-вероятно беше кръгла нула. Единственото прегрешение на Маг беше, че нарушаваше чувството за естествен ред у Климент. Според неговата философия, когато някой е студент, той работи каквото намери, след това по специалността и след двадесет години вече завоюва свое име и бере плодовете на усърдния си труд.

Климент не беше предубен (иначе нямаше да оцелее в чужбина толкова дълго) и не страдаше от предразсъдъци, но когато Маг влезе в аулата с високо вдигната глава и наперена походка (по неизвестни за него причини той веднага я разпозна, но не се осмели да срещне погледа й), изпита желание бързо да я приземи. Беше нервен – това беше първата му лекция, а присъствието й, по неизвестна причина, го смущаваше. Искаше да я предизвика – да премерят сили в открит словесен двубой, за да изпита волята й, но вместо това я унижи пред целия курс като пълен глупак. През следващите часове, в продължение на месец и половина, Климент установи, че момичето, за което всички говореха, е затворена личност, която дори отказва да отговаря на въпросите му. В стаята на преподавателите името й се споменаваше все по-рядко и колкото и да го отричаше, Климент Кръстев за втори път в живота си помисли, че е допуснал грешка. Защото популярното момиче, за което беше чувал, така и не се появи в пълния си блясък пред него. Маг сякаш изгуби ореола си, енергията и силата си, стана невидима. Климент не обичаше да си придава важност, но подозираше, че с поведението му по време на първия урок, е задействал ефекта на доминото, но така и не се осмели да я заговори и да помоли за прошка.

След Нова година, когато погледите им отново се срещнаха, Климент забеляза странен блясък в зелените й очи. Независимо дали по негова вина истинската Маг за кратко беше изчезнала, сега по всичко личеше, че тя се беше завърнала.

Здравейте, приятели, ако сте стигнали до тук – надявам се да не съжалявате за времето, което сте отделили за петата част от поредицата. Разказът се получи по-дълъг от очакваното, но не е лесно с две изречения да опишеш нечие битие (при това не съвсем подробно). Ще се радвам, ако споделилите своите впечатления, и до нови срещи 

-Трудно- (ЧАСТ ЧЕТИРИ)

Трудно (Част четири)

Огънят в камината бавно догаряше. От дебелите цепеници бяха останали само тлеещи въглени без капка живец в тях. Точно както в Маг, помисли си Деян, който прекарваше уикенда на гости на родителите си в Чепеларе. Беше изминал месец и половина от появата на Климент в живота им и Деян с неудоволствие забелязваше промяната в поведението на най-добрата си приятелка. Маг беше преминала в режим на „автопилот” – прекарваше повечето време в работа; когато компанията им се събираше, вземаше „проформа” участие в разговорите, но най-много го притесняваше липсата на какъвто и да било интерес у нея към учебните занятия. Маг обожаваше да научава нови неща, но сега, в часовете, тя заемаше винаги последната банка, а когато той извърнеше поглед към нея, забелязваше, че нейният й насочен към прозореца, а не към бялата дъска. Понякога Климент Кръстев умишлено се обръщаше към нея с някой въпрос, но Маг запазваше пълно безразличие. Само свиваше рамене, оставяйки преподавателя с впечатление, че досега една от най-добрите студентки съвсем незаслужено е получавала високи оценки.

„Маг беше душата на компанията, а сега сякаш самата тя няма душа”, мислеше си Деян, излегнал се лениво до камината. От време на време поглеждаше през прозореца в очакване обещания от първи сняг, който така и не идваше. Туристическият сезон още не беше настъпил и Деян реши да посети родителите си, които притежаваха къща за гости там. Беше поканил и Маг, но тя му хвърли изпълнен с удивление поглед преди категорично да отхвърли идеята да прекарат уикенда заедно. Колкото и да се опитваше, Деян така и не можеше да открие конкретно събитие, което да доведе до промяната у нея. Ако не броим Климент Кръстев и заяждането при първата среща, но Деян не можеше да повярва, че Маг е дълбоко травмирана от разговора им. Тя обичаше битките, та нали често кръстосваше вербално шпага с останалите преподаватели и техните колеги и приятели.

Единственото, което му оставаше, беше да допусне недопустимото, мисъл, от която вътрешностите му се преобръщаха, сърцето му забиваше лудо и беше готов да убие с голи ръце. Мисъл, която заслепяваше трезвата му преценка... Каква ти мисъл, това беше чувство, което Деян подтискаше през последните три години, убеден, че не притежава нужните качества, за да спечели сърцето на момиче като нея. А и Маг често ги запознаваше с „мъжете в своя живот” – привлекателни момчета, отдадени на изкуството, с които поддържаше кратки и неангажиращи отношения. Маг беше циник – не вярваше в истинската любов, но явно сега беше попаднала в капана на чувствата. Това оставаше единственото логично обяснение за промяната в поведението й, смяташе Деян без да подозира за душевните страдания, през които най-добрата му приятелка преминава или някога беше преминала.

***

Винаги се беше стремила да бъде най-добрата във всяка една дисциплини. От 4-годишна посещаваше уроци по балет, пиано, волейбол, баскетбол, плуване, а след училище ходеше и на занималня. По детски наивна, Маг вярваше, че родителите й инвестират средства в образованието й, но впоследствие си предателска мисъл се появи в нейното съзнание. Беше на 9, когато започнаха скандалите – от сутрин, когато се събуждаха, до късно вечер, нейните мама и татко си повишаваха тон, докато накрая баща й не каза на майка й: „Давам си цялата заплата, за да не се оправдаваш, че се грижиш за детето по цял ден! Толкова ли е трудно да сготвиш нещо, с което да ме посрещнеш, когато се прибера?”. За нещастие Маг беше чула думите му – те бяха толкова силни, че и до сега не напускаха съзнанието й.

Тогава тя намери утеха в прегръдките на дядо си, но дори и на него не можа да признае, че се чувства изоставена и предадена от хората, които вярваше, че я обичат безусловно с цялото си сърце. За да се гордеят те с нея, Маг винаги се беше стремила да бъде най-добрата, но сега, за да спечели любовта им, тя прекарваше дълги безсънни нощи, за да узнае повече за строежа на клетките (биология), за устройството на молекулите (химия) и атомите (физика). Алфа, бета, гама, хикс и игрек често я чуваше да повтаря в просъница майка й, но така и не отдаде голямо значение. За нея постиженията на Маг се подразбираха – тя беше умно и добро дете, невъзможно е да има други оценки, освен най-високите. Само дядо й прозираше истината зад усилията, но след смъртта му Маг изгуби единствената си опора. Няколко месеца по-късно родителите й й нанесоха втори удар, съобщавайки й, че се развеждат. Маг отново оправда очакванията на майка си и баща си – постъпи зряло за възрастта си и вместо да се възползва от положението, не поиска нито повече джобни, нито скъп телефон или компютър. Разводът сложи край на високия тон и скандалите. Тя откри, че родителите й се грижат повече за нея и се отнасят по-любезно помежду си, след като вече не делят един покрив. А това уби вярата й в любовта.

Маг прикриваше дълбоките рани с искрена и сърдечна усмивка, никога не противоречеше на никого, оказваше подкрепа на всеки при всеки в труден момент. Заобиколена от приятели, Маг поне за кратко притъпяваше чувството за самота, което често я изпълваше. Но когато постъпи в университета реши, че е крайно време да се промени – започна да отстоява позициите си, да бъде себе си в истинския смисъл на думата. Повярва, че дори и с това си смело поведение отново има приятели, но светът й рухна след подслушания разговор. Думите на Ангел, Вероника, Деян, Марин и Силвия. За месец и половина обаче Маг установи, че „нейната петорка”, както го наричаше, не се беше променила – и Ангел, и Вероника, и Деян, и Марин, и Силвия, продължаваха да се отнасят към нея по същия начин, както и преди. На тях сякаш не правеше никакво впечатление, че тя не участва активно в нито една дискусия и се съгласява с всяко едно предложение. Маг се надяваше, някой от приятелите й да отиде при нея, да я попита как се чувства и защо не прилича на себе си. „Каква глупачка съм!”, възкликна Маг. Преди да почине, дядо й я беше посъветвал винаги да бъде себе си. „Ако другите не виждат вътрешната ти красота, те нямат място в живота й”, беше й казал Евгени няколко седмици преди за последен път да поеме дъх. А Маг два пъти беше пренебрегнала съвета му. „Каква глупачка съм!”, възкликна отново на глас Маг – „Каква глупачка!”.

Здравейте, приятели, това е четвъртата част на поредицата за Маг. Надявам се да ви хареса и да споделите своите впечатления