Трудно (ЧАСТ ОСЕМ)

Маг и Климент Кръстев седяха един до друг в кабинета на Евгени, главният редактор на издателство „Прозорец”. При други обстоятелства Маг щеше да се отпусне в мекото кресло и да поръча чаша горещ шоколад на винаги любезната секретарка, докато с главния редактор обсъжда служебен въпрос. Тя обожаваше разговорите с Евгени – пълничкият петдесетгодишен мъж с добродушно лице, кафяви кротки очи и пълни нацупени устни. Той винаги й беше приличал на мъжка версия на Мисис Даутфайър, въпреки че сравнението не беше съвсем коректно. Но с Климент Кръстев от лявата й страна, Маг изпитваше затруднение да следи мисълта на своя редактор. Когато се бяха видели пред офиса на Евгени, Климент, както винаги, не я удостои дори й с поглед. Петнадесет минути по-късно Евгени с усилие прикри изненадата си, когато завари Маг, подпряла се до вратата, а Климент – облегнал се на стената с гръб към нея. Двамата дори не си бяха направили труда да го поздравят – единствено му бяха кимнали леко, когато го забелязаха.

-Хора, лошо започвате – подхвърли Евгени, докато заемаше мястото си. Върху разхвърляното му бюро имаше каталози, чернови на романи, календар, компютър и мобилен телефон. – Умишлено се забавих, за да ви дам време да се опознаете. Предполагам, че в университета не ви остава време да си говорите приятелски.

Опитът му да разчупи ледовете удари на камък. Евгени не беше сигурен, но му се стори, че при произнасянето на последната дума Климент съвсем тихичко беше изръмжал.

-Не ми оставяте друг избор, освен да премина по същество. Излишно е да обяснявам кой е Храбал и едва ли е необходимо да посочвам, че очаквам да надминете очакванията ми. Мразя тафтологиите, но понякога са неизбежни – направи опит да се пошегува Евгени, но усилията му отново не бяха оценени. – Вижте, издателството не може да си позволи четирима преводачи от чешки език. Останалите две колежки – Силвия и Ралица, имат над 20 години стаж, а вие двамата сте новобранци, така да се каже. И, за съжаление, трябва да се разделя с единия от вас. И на мен не ми е приятно, но...

Евгени продължи в този дух още дълго, но нито Маг, нито Климент показаха какъвто и да било интерес към думите му. Редакторът знаеше много добре, че ораторските му умения не са толкова блестящи, в писмена реч красноречието му беше впечатляващо, но когато се изразяваше устно почти никой не разбираше какво точно се опитва да каже. Дори собствената му съпруга, която погрешно интерпретира опита му да се помирят с желание да се разведат. Евгени беше събрал смелост да й сподели, че не се чувства щастлив от пренебрежителното й отношение през последните двадесет години (а те бяха заедно от двадесет и пет) – Мария, жена му, винаги го подценяваше, обиждаше работата му, когато излизаха в обща компания (а тя самата беше най-обикновен коректор в тиражиран вестник), и никога не му беше показвала любовта си. Той се надяваше, че обсъждайки открито проблема (както пишеше в книгите), Мария ще направи опит да се промени, но тя погрешно интерпретира намерението му.

-Да беше казал по-рано, че не си щастлив – заяви му тя, - адвокатът ми ще се свърже с теб, за да поделим имуществото си.

Докато наблюдаваше Маг, Евгени винаги си мислеше, че тя съвсем спокойно можеше да бъде негова дъщеря. Мария така и не беше пожелала да имат деца, а Евгени винаги беше мечтал да създаде семейство и да има свои наследници. Бащинските му чувства бяха събудени от Маг – млада девойка с безграничен талант, която сякаш минаваше през живота без конкретна цел. В нея гореше странен пламък, който и тя самата сякаш не беше в състояние да управлява, но това не го изненадваше – кой на 23 години знае какво точно иска от живота и как да го постигне?

Магдалена вършеше съвестно работата си, влагаше душа и сърце във всяка задача, но сякаш това не й носеше наслада. Затова и винаги закъсняваше със сроковете – просто защото ума й отказваше да се залови с работа, която не й доставя удоволствие. Защо тогава е избрала да се занимава с това, питаше се често Евгени, но така и не се осмели да я попита. Както повечето хора и той се страхуваше от отговора – истината имаше навика да руши красивите ореоли, които поставяме на главите на другите без да поискаме съгласието им.

За да помогне на Маг, Евгени замисли план – истински нож с две остриета. Цялата история със състезанието между преводачите беше негова идея - надяваше се по този начин да помогне на Маг да направи своята равносметка и да реши как да продължи пътя си. Ако Магдалена научеше истината, той рискуваше да изгуби завинаги приятелството й. Ако Климент я узнаеше, ефектът щеше да е същият. Но ако имаше дори 1% надежда, че едно подобно събитие ще окаже ползотворно въздействие върху неоформения ум на едва млада девойка, Евгени беше готов да поеме всички рискове. Докато обаче наблюдаваше студенината и напрежението между Климент и Маг, главният редактор на „Прозорец” все повече се убеждаваше, че е допуснал фатална грешка.

-Човешко е да се греши, божествено е да се прощава, нали? – по невнимание произнесе на глас мислите си, но нито Маг, нито Климент му обърнаха каквото и да било внимание. Всеки от тях беше потънал в своя свят, в който другия не съществуваше.