Трудно (ЧАСТ ШЕСТ)

Трудно (Част шест)

Малкото камъче беше успяло да преобърне каруцата, мислеше си Маг, докато отпиваше от горещото си кафе 100% арабика, разредено с малко мляко и подсладено с две лъжички захар. Бяха изминали два месеца от съприкосновението й с Климент Кръстев и предстоеше първата им среща след новата година. Маг прекара празника сама – напълно изолирана във вилата на дядо си, заблуждавайки родителите си, че ще е с приятели, и приятелите си, че ще е с родителите си. Единствено Теди се усъмни в думите й – тя беше забелязала дистанцираното поведение на Маг, но така и не се осмели да я разпита по-подробно. И тя самата преживяваше труден момент – беше се разделила с приятеля си, с когото бяха заедно от 9 клас в училище, но вместо да потърси утеха в компанията на Маг, предпочете да се бори сама с болката. Както и Маг, която прекара празниците, далеч от околния свят без да подозира за трудностите, през които най-вярната й приятелка преминаваше. Защото Теди беше изгубила любовта, а Маг себе си.

„Най-трудно е да вървиш срещу себе си, да подтискаш емоциите и чувствата си, за да угодиш на другите, а накрая да откриеш, че всичките ти усилия са отишли на вятъра, че саможертвата ти е била напразна”, редеше Маг ред след ред, изпълнен със самосъжаление, докато не осъзна, че сама беше виновна за незавидното положение, в което се намираше. Бореща се срещу построени от нея самата вятърни мелници, не беше никак случайно, че така и не можеше да отбележи победа. След дълги размишления откри, че любовните й връзки се проваляха, тъй като не вярваше в любовта, но пък вярваше в приятелството, а се оказваше, че в действителност хората, които считаше за близки, се подиграваха зад гърба й. Не й оставаше друго, освен да ги зачеркне от живота си и постъпи точно така – преди излизането във ваканция не си размени и дума с тях. Нито Ангел, нито Вероника, нито Марин и Силвия се впечатлиха от студенината й, единствено Деян направи опит да поговори с нея, но Маг решително го отблъсна.

-          Нищо не разбирам. Сега пък какво я прихвана? – попита Деян останалите, отправил изпълнен с тъга поглед към Маг, която делеше пейка с новата си компания пред ректората.

-          Не знам – Вероника също беше объркана от поведението на Маг. Познаваше я достатъчно добре и знаеше, че от време на време под влияние на творческите импулси държанието на Маг отиваше в крайности. – Скоро ще се върне към нормалното си състояние.

Останалите изразиха мълчаливо съгласие, но нещо им подсказваше, че този път „творческите импулси” нямаха нищо общо с промяната, настъпила у нея. Никой обаче не се осмели да се доближи до Маг, отблъснат от омразата, изписана в искрящите й зелени очи. За групичката беше по-лесно да се преструва, че тя не съществува пред това да се изправи пред гнева й. Деян подозираше какво се крие зад поведението на Маг, но отказваше да допусне възможността, че тя в действителност е подслушала разговора им след първата лекция на Климент Кръстев. Това поставяше всички в неособено благоприятна светлина, особено него.

Маг не подозираше през какви терзания преминава Деян, нито проявяваше каквато и да било загриженост към чувствата на когото и да било от предишната „нейна петорка” (както доскоро ги наричаше). И тя беше решила да се преструва, че те не съществуват, колкото и детинско да беше. Маг предпочиташе директното съприкосновение, както я беше учил дядо й. „Не враждувай с никого тайно, победи го в честна битка, да водиш студена война с някого е непристойно”, беше й казвал дядо й, когато беше едва на 5 или 6 години. Близо десетилетие по-късно Маг разшифрова посланието след урок по история, посветен на Студената война. Тя сляпо се водеше от думите на дядо си, но откри, че по този начин отблъсква хората около себе си. „Никой не иска да чува истината; поставен пред избор, всеки би предпочел фалшивото ласкателство пред болезненото откровение”, много бързо откри Маг и подтисна импулса си чрез искреност да печели чуждите симпатии. В университета реши да отстоява себе си, но резултатът беше повече от ясен – откровеността й се беше изродила във фалшиво приятелство. За кратко намери вината в себе си, опита се да се върне към режим Маг 1.0 – както в училище, когато не противоречеше на никого, но след като и тези й усилия не дадоха резултат, Маг директно пропусна опцията за завръщане към версия 2.0 и премина към следващата.

***

Беше първият учебен ден след новата година. 12 януари 2019-а в 8.45 часа Маг прекрачи прага на залата, в която щяха да проведат поредната лекция с Климент Кръстев. Деян беше пристигнал още в 8.00 часа и стоеше пред ректората с надеждата да зърне Маг и да поговори с нея, но изглежда тя или беше пристигнала преди него, или по неведоми за него методи тя се беше изплъзнала от радара му. Маг се усмихна приветливо на Ангел, Вероника, Марин и Силвия, които бяха заели първите банки. В отговор те й кимнаха неуверено. Вероника дори понечи да събере вещите си, за да освободи място за Маг до тях, но приятелката й продължи към последния ред.

-          Здравей, Маг – поздрави я Деян, докато тя вадеше тетрадка и химикалка от чантата си.

-          Здравей – усмихна му се в отговор Маг, но усмивката не докосна очите й.

-          Какво става?

-          Подготвям се за началото на часа.

Умът на Деян през цялата ваканция беше обсебен от мисълта за Маг. Представяше си как, когато я види отново, ще я покани да обядват само двамата, и по време на кратката им среща тя ще остане толкова впечатлена, че след като я изпрати до дома й, Маг ще го целуне нежно по бузата. Точно тази сцена отново изникна в съзнанието му и тъкмо се канеше да осъществи дългозамисляния план, когато Климент Кръстев влезе в помещението. Погледът на преподавателя се спря върху лицето на Маг и прочете предизвикателството в нейните очи. Деян се смути, докато наблюдаваше войнственото изражение на Маг, отправено към Климент Кръстев. Очевидно беше пропуснал нещо, но какво?

-          Деян, би ли заел мястото си – помоли Кръстев, а басовият му глас огласи притихналата стая, а Деян побърза да изпълни молбата.

Сърцето на Маг биеше ускорено. Ако в момента тетрадката, в която водеше списъкът с шестбуквената дума беше пред нея, щеше да запише следното изречение: „Най-трудно се поема дъх, когато си заложил всичко на една карта и знаеш, че шансът да изгубиш е много по-голям от този да спечелиш”. Тя прилежно си водеше бележки през следващия половин час в очакване на бомбата да избухне.

Здравейте, приятели, както винаги – надявам се продължението да ви хареса и ще се радвам на вашите отзиви! J