-Трудно-(ЧАСТ ДВЕ)

-Трудно-(Втора част)

Маг лежеше свита в ембрионална поза в леглото си. Огнената й коса беше разпиляна по възглавницата, а от меланхоличните й очи се отрони поредната сълза. Колкото и да се опитваше, не можеше да се отърси от случилото се. Отново и отново преповтаряше събитията от деня и не намираше обяснение какво и как точно се е объркало. Сутринта, както винаги, беше облякла избраните от предишната вечер дрехи – зелен пуловер, който падаше свободно по тялото й, изсветлели джинси, кафяви мокасини и кожено черно яке. Направи си кафе у дома и прегледа набързо служебната си поща – от издателство „Простор” любезно й припомняха, че е просрочила с два дни крайния срок за изпращането на преводите на два къси разказа на известна чешка писателка, но забележката не помрачи винаги доброто й настроение. Тя често забравяше по някой от поетите ангажименти заради навика да приема всяка изпаднала работа. Въпреки че беше едва на 23 години, Маг си беше извоювала име сред преводачите в България и получаваше едни от най-високите хонорари в бранша. Освен похвали от приятели, си навлече и омразата на част от преподавателите във факултета по славянска филология, тъй като възнаграждението й многократно надвишаваше тяхното собствено. За нейна радост най-големият й критик Елвира Василева, 55-годишната професорка по чешка литература, беше решила да прекрати кариерата си на преподавател и тази сутрин Маг за първи път щеше да има лекция при нейния заместник – 47-годишният доц. д-р Климент Кръстев.

Тя бързо пристъпи в залата с разположени амфитеатрално банки. Нямаше време да поздрави приятелите си, насядали на първите редове, тъй като доц. д-р Климент Кръстев вече се намираше в помещението и предизвикателно отвръщаше с поглед на втренчените в него с любопитство сиви, сини, зелени и кафяви очи. Маг леко кимна на доцента, когато зелените й очи срещнаха изпълнените с отегчение кафяви, но Климент Кръстев само изкриви лице, сякаш е помирисал развалена храна, и най-демонстративно се извърна. Безкрайно удивена, Маг извади тетрадката и химикала и зачака началото на учебния час, без да подозира причината, поради която си е навлякла гнева му.

-          Аз съм доц. д-р Климент Иванов Кръстев – представи се високият едър мъж с побелялата на места коса и дълбок, басов глас. Самото му лице представляваше цяло противоречие – сякаш гените на майка му и баща му бяха водили борба, в която победата зависеше от ъгъла на гледащия и светлината. Климент притежаваше отчасти женски черти (изразителни кафяви очи, заоблени скули, малка брадичка, беше толкова гладко обръснат, че сякаш никога не беше пониквал и косъм по страните му), но в следващия момент човек забелязваше римския му профил, гъстите вежди и дебелите бакембарди, обрамченото с три дълбоки бръчки чело, които му придаваха истинска мъжественост. – ...ако отсъствате, това ще се отрази на крайната ви оценка.

Маг беше пропуснала голяма част от думите му, опитваща се да разгадае символиката в езика на тялото му. Доц. д-р Климент, както започна да го нарича, изглеждаше притеснен, сякаш  горчиво съжаляваше, че се е хванал с тази работа, погледът му не се задържаше върху нито едно лице, а беше фокусиран върху една точка в пространството (похват, използван от политиците, за да създадат впечатлението, че гледат едновремнно към всички). Направи й впечатление и...

-          Госпожицата, която влезе последна, на вас говоря – гласът на доцента най-накрая достигна до нея. Маг го погледна втренчено, но установи, че и сега той не гледа точно към нея, а някъде над лявото й рамо. – Защо избрахте да изучавате чешка филология? – попита преподавателят. Колегите й, които вече се бяха извърнали към нея и се подсмихваха, изглежда доц. Климент не за първи път отправяше питането. Маг събра цялата смелост, на която беше способна.

-          От малка се интересувам от музика и съм почитателка на композитора Сметана. Той събуди любовта ми към чешката култура и впоследствие литература.

-          Нима? – запита Климент, прикривайки успешно изненадата си. – Убеден съм, че като малка много сте се забавлявали от фамилното име на клетия Беджих Сметана. Направило ви е такова впечатление, че сте го запомнили и сега го повтаряте, за да звучите интелигентно пред колегите си, но не очаквайте да впечатлите мен. Съмнявам се някой да ви е питал за любимото ви произведение на Сметана.

-          „Вълтава” – отвърна без колебание Маг.

-          Бърза справка в Уикипедия ще покаже, че това е най-известното му парче, извинете за разговорния стил. Така че...

-          Мога да го изсвиря – побърза да се защити тя.

-          Не се и съмнявам – снизходително отвърна преподавателят. – Съжалявам – обърна се той към останалите – че станахте свидетели на жалкия опит на една млада дама да блесне с познанията си. Мисля, че госпожицата е свикнала  да привлича вниманието именно с изказвания от този род, които са били приемани за чиста монета. След като този мит беше развенчан, нека продължим с учебния план.

След първия час Маг си събра вещите и без да размени и дума с приятелите си, бързо се прибра у дома. Беше запазила стоическо спокойствие по време на лекцията, доволна, че доц. д-р Климент Иванов Кръстев дори не я беше удостоил с поглед. Дишането й се успокои, след като изпи чаша топъл чай. Придоби достатъчно смелост да включи интернета на телефона си и да прегледа съобщенията. Беше получила загрижени съобщения от приятелите си като на всеки отговори, че е почувствала стомашно неразположение и затова е побързала да се прибере. Деян, смуглият красавец от Чепеларе, я информира за заплахата на Климент да намали с една единица от оценката на всеки, пропуснал 1/3 от часовете му. „Да върви по дяволите”, понечи да напише Маг, но се въздържа. Така щеше да признае победата на доцента. Вместо това отговори с неутралното „Ок”. През деня получи обаждане и от издателството. Главният редактор, Евгени Попов, настояваше да получи превода до края на деня.

-          Книгата трябва да се отпечата след две седмици. Мариана, не мога и занапред да толерирам несериозното ти поведение. Надявам се до края на деня да завършиш поставената задача.

Маг знаеше, че всеки, завършил чешка филология, копнее да бъде на нейно място и тайно или открито (в зависимост от човека), й завижда. Но досега Евгени винаги се беше съобразявал с нея, той признаваше, че тя има дарба и така умело играеше с думите, че си затваряше очите за „малките й закъснения”. Което означаваше, че Евгени най-накрая й е намерил заместник.

-          Кой е той? – попита Маг и настоя да узнае самоличността на съперника си, въпреки опита на Евгени „да се направи на ударен”.

-          Нов преподавател в Софийския. Може би го познаваш. Климент Кръстев, наистина е добър, и се съмнявам, че ще злоупотребява с търпението ми – подчерта Евгени.

Маг затвори телефона. Прекара целия ден в ембрионална поза. Късно вечерта събра сили и седна на бюрото си. Тя не беше свикнала с подобно отношение. Общата й култура винаги беше будила възхищение у околните, никой не си позволяваше да осмива по този начин интересите й, както беше постъпил днес Климент Кръстев. Можеше да му прости всичко, но не и да я подложи на публично унижение пред останалите й приятели и колеги. Това беше наистина недопустимо. Маг извади лист и химикал и с големи букви написа шестбуквената дума „Трудно”, а с по-малки изречението: „най-трудно се признава незаслужената победа – когато знаеш, че противникът ти е по-слаб и чрез непозволени средства те е надвил, макар и в ръкопашен бой”. Днешната победа на Климент беше незаслужена – той използва положението си, за да я надвие тенденциозно в открит словесен двубой. Колкото и да отричаше, не можеше да не признае, че Климент е спечелил битката. Но не и войната.