Най-трудно се признава незаслужената победа – когато знаеш,
че противникът ти е по-слаб и
чрез непозволени средства те е надвил, макар и в
ръкопашен бой. Най-трудно се заспива с налегнати от умора сърце и душа, когато
не си имал смелост да отстоиш позицията си от страх, че ще изгубиш приятелите
си. Най-трудно се поема дъх, когато си заложил всичко на една карта и знаеш, че
шансът да изгубиш е много по-голям от този да спечелиш. Най-трудно се обича,
когато останеш с половин сърце. Най-трудно се прибираш вкъщи, когато няма кой
да те посрещне на вратата.
Така, горе-долу, изглеждаше списъкът с „най-трудно” на
Мариана Петрова Георгиева или наричана на галено от приятелите си просто Маг. Защото
тя беше истинска вълшебница – едва на 23, а вече имаше успешна кариера като
преводач от чешки език и се очакваше да завърши Софийския университет с пълно
отличие. Успехи жънеше и на любовния фронт – огнената й червена коса, равни
бели зъби, дълбоки и меланхолични зелени очи, широко чело, гъсти вежди и мигли,
и всичко това събрано в овално и нежно лице, да, не един младеж попадаше в плен
на ирландската й красота. Не че имаше нещо ирландско в кръвта й, а и добре че
нямаше лунички, мислеше си с благодарност Маг, която с максимално се
възползваше от летните месеци, за да придобие тен като на коренните жители на
някой екзотичен остров. Не една трагедия се беше случвала в досегашното й
съществуване – когато беше на три, кучето унищожи любимата й играчка (малко
пухкаво мече, с което не се разделяше дори в тоалетната), на пет нарани така
жестоко десния си краг при прескачането на една висока ограда, че все още имаше
белег (а и коляното я наболяваше при дъждовно време точно както при
възрастните), на осем за първи път счупи ръката си (но беше повече от щастлива,
когато събираше подписи от всичките си приятели в училище). Да, Маг, не можеше
да се оплаче от живота си, докато не навърши 13 години.
Тогава Маг за първи път се сблъска с раздялата, но от тези,
след които не си оставате приятели или каквото и да било. Това беше от онези
окончателни раздели, при които не можеш да намериш думи, за да опишеш всички
емоции или думи, които ти идват наум. От онези раздели, които те хвърлят в
истински ужас и макар и за кратко преосмисляш цялото си битие на смъртен.
Именно тогава почина нейния дядо, нейният обичан дядо, чиито приказки за лека
нощ беше дала клетва да разказва на собствените си деца, нейният дядо, който я
размиваше и я учеше да произнася първите си думи. Маг обаче се оказа по-силна
от болката и без да се усети, скоро започна да разказва на всички приятели
(силно преувеличени и леко измислени, разбира се), истории с нейния дядо, в
които двамата на косъм избягваха смъртоносна опасност.
Маг премина през пубертета, превръщайки се в стройна и красива
млада дама, която успя да запази детския си дух. Остана си мечтателка, която
вярваше, че всичките й желания един ден ще се превърнат в реалност само защото
си ги е пожелала, без да подозира какви изненади й е подготвила съдбата.
Очаквайте продължението следващата седмица.
Всички части ще бъдат публикувани на: http://tsvetelinatsekovska.blogspot.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар