Луната разказва: Кръстопът (Четвърта част)

Хотелска стая, но не от долнопробните, широка вана, а в нея две тела, преплетени в едно и ненаситни за целувки устни. Делничен ден, обедна почивка, уползотворена по възможно най-приятния начин, след чийто край всеки се завръщаше към иначе скучното си ежедневие. Вечеря, семейство и деца, мъж и жена, прибиращи се поотделно в домовете си със спомена за преживяното в хотелската стая и обещанието да се срещнат на следващия ден по обичайното време. Но двамата скоро щяха да се убедят в думите на Хераклит, че не можеш два пъти да влезеш в една и съща река, защото всичко се променя и то винаги в най-неочаквания момент...

Тя се завърна вкъщи с усмивка на лице. Посрещнаха я с целувка двете й деца – седемгодишните близнаци Мия и Марио. Съпругът й Петър още беше на работа, а тя използва времето до прибирането му, за да приготви вечерята. Докато храната беше във фурната, прегледа домашните на децата и взе душ. Докато сушеше косата й, седнала на ъгъла на спалнята, Петър нахлу в стаята и без да каже и дума, най-безцеремонно изскубна сешоара от контакта.

- Какво правиш? – възкликна тя, видимо възмутена.

- Защо? – попита той, не по-малко възмутен и без да дочака отговор заговори така, както си стоеше до контакта, държаш кабела на сешоара сякаш без да го забелязва. – Днес проведох интересен разговор с Галя, която ме уведоми, че е обядвала в ресторанта на елитен клиент със свой бизнес партньор, когато на входа забелязала двама нейни познати. Можеш ли да познаеш кои точно?

Той се приближи и хвана пребледнялото й лице с двете си ръце, приклеквайки до нея. Леко я стисна и продължи:

- Да, представи си изненадата ми, когато тя уточни, че нейните познати се целунали на сбогуване.

Петър съзнателно усили натиска и изви лицето й, за да го гледа в очите.

- Не извръщай поглед! – извика той в лицето й, наблюдавайки със задоволство как една сълза се търкулва от очите й. Не се стърпя и я удари, дясната му ръка остави червена следа по бялата кожа на лицето й. Удовлетворен, той я пусна и се изправи.

Изглеждаше внушително, Петър беше висок близо 1,85 см., с атлетична фигура, светлокестенява коса и пъстри зелени очи и в този момент тя съжали, че е избрала за свой съпруг мъж с подобни физически данни. Да се беше омъжила за някой като Емил – сравнен с Петър, той изглеждаше невзрачен, нищо, че беше неин любовник и партньор на Галя, най-добрата приятелка на съпруга й.

- Няма да питам защо – продължи Петър. – Ясно ми е, ти си като всички презадоволени глезли, на които им липсва... тръпка, май така се казваше.

Тя също се изправи от леглото и застана срещу него. Въпреки че стигаше едва до гърдите му го погледна не по-малко разярено.

- Понякога да имаш всичко не е достатъчно – изсъска тя. – И на теб не ти беше, нали?

Той не успя да прикрие изненадата си.

- Моля?

- О, сякаш не знам какво правиш през късните служебни вечери. Само не знам с коя, но не ме и интересува. Затова и нищо не съм ти казвала.

- От кога знаеш?

- Две години и половина – уточни тя без да го изпуска от поглед. – И няма да питам защо, знам, че си от презадоволените глезльовци, за които да имат любяща жена, деца и успешна кариера, никога не е достатъчно.

- И какво ще правим? – промълви той два часа и половина по-късно, след като разговорът им беше прекъснат от виковете на децата, че фурната „горрриии”.

Нямаше никакви щети от „малкия” пожар в кухнята, но тези от „големия” тепърва щяха да бъдат описани.

- Не знам – призна тя.

- Или прекратяваме аферите и оставаме заедно, или се развеждаме – заяви той малко по-уверено, отколкото му се искаше.

- На кръстопът сме, а? – добави тя и си позволи да се усмихне.

В този момент телефонът й извъня. Беше Емил.

- С Галя се разделихме. Ако вече си ме предпочела пред Петър или тепърва възнамеряваш да го направиш, знаеш къде да ме намериш – каза й той. Тя мълчеше, той също, но помежду им всякаш всичко беше казано.

- Добре – само каза тя и затвори.

- Какво? – запита Петър.

Но вместо отговор, тя му посочи прикритата с грим синина на лицето си и започна да събира своя багаж и този на децата си. Погледна през прозореца и сякаш едва сега забеляза Луната. Погледна към небесното тяло и изпита увереност, че е взела правилното решение.