Сезони

Пролет душата ми сгрява,
но есенен дъжд пламъка угаси.
Раздвоено между илюзия и реалност,
сърцето ми лудо заби.

Измислила бях аз всичко -
щастливо бягство от света,
влюбена в любовта,
двама щяхме да живеем за мига.

Но истината и този път ме застигна
и станах като всички изпатили безчет.
Думите като ледени късове се забиват
в попадналото ми в зимна хватка съзнание.

Предаде те, шепнеха познати,
в очите ти признание прочетох, да,
но през лятото всеки търси нови любови,
оправда се ти, продължих аз сама.