сърцето ми от лед не стопи,
опустошена сама търсех опора
преди пожара в душата да ме изпепели.
В очите ми не гореше надежда,
сърцето под ключ отдавна държах,
той нали си беше отишъл,
съдбата примирено приемах.
И ето те пак - стоиш на прага,
дори не молиш за малко любов,
сълзите ми бавно потичат,
но не за теб, за себе си плача аз.
И пак в очите ти чета безкрайност,
сърцето ти изглежда наистина сломих,
срещата ни беше случайност,
само поглед, а ето - не остана жив.
Да можех към теб да изтичам,
в прегръдките ти да се преродя,
сега на страдание и теб обричам,
ах, любими, и в убийца ме превърна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар