- Безразсъдно-

Обърна се, когато ме видя,

дори не посмя да ме погледнеш  в лицето,

срамуваше ли се, питам се сега,

че някога отдаде си сърцето?

Омраза ли изпитваш към мен сега,

че си тръгнах, когато стана трудно,

или най-после разбра,

че да бъдем двама е безразсъдно?

Съжаляваш ли, че душата си разкри,

а аз избягах от мрака в нея,

отрекох се от теб, и мен ме боли,

но да върна времето не смея.

Стояхме заедно в  малка алея,

казах ти - да се сбогувам не умея,

нека опитаме след месец-два,

дано забравиш изневярата.

Сега бавно към тебе вървя,

и твоите грешки също пресмятам,

греховете не ти ги броя,

моят стига за разплата.

Безразсъдно потърсих утеха в чужди тела,

а теб отдавна с други делях те,

безрасъдно на любовта изменихме, знам,

но в този миг пак пожелахте.