Любов ли?

- Ако имаш късмет, ще обичаш истински веднъж в живота - прошепна той.
- Любовта въпрос на късмет ли е? - запита тя.
- Да. Ако имаш късмет, ще те обичат, ако нямаш - теб ще обичат.
- Никога не съм те разбирала -призна тя.
- Разминаваме се във времето - отвърна той. - Ние, хората, обичаме да обичаме, да превръщаме страхливците в герои, да издигаме на пиедестал дребни души без особени качества.
Тя се сгуши до него и положи глава на гърдите му. Обичаше да изслушва разсъжденията му. Той беше преживял толкова много, а тя толкова малко. Но никога не го разбираше. От приказките му умът й се изтощаваше и тя заспиваше спокойно в ръцете му. А той оставаше буден и съзерцаваше лицето й, огряно от лунната светлина.
- Това какво общо има? - тя също шепнеше, усещаше, че се отнася.
 Тогава ти обичаш, но скоро осъзнаваш, че истинския човек и измисления от теб нямат много сходства. И спираш да обичаш. Разделяте се и всеки търси любовта у друг.
- А защо е липса на късмет да те обичат?
- Защото ти ще разбиеш нечие сърце - той й се усмихна добродушно. - Ще се стремиш да отговориш на нечии очаквания и всичко ще приключи преди да е започнало. Ти ще се опиташ да се промениш заради човека, който те обича, той заради теб. И накрая всички са разочаровани, най-вече роднините, които трепетно са очаквали да бъдат поканени на пищна сватбена церемония. Ако това не е липса на късмет, не знам какво е.
- Ти обичаш ли ме?
- Държа на теб по специален начин. Говорили сме вече за това.
Тя се надигна от леглото и зелените й очи се впиха изпитателно в неговите.
- А аз те обичам. Явно имам късмет - призна тя. За нейна изненада обаче той се разсмя.
- Късметлийка? Това не е обич, а илюзия. Аз съм ти интересен - по-възрастен съм разказвам ти истории, които ти звучат като приказки, не отричай, дете. Любовта е изгарящ огън, след който не остава нищо. Водна стихия и пожар в едно. ТИ не изпитваш това към мен, нито аз към теб - той понечи да я прегърне, но тя се отдръпна. - Не ме слуша внимателно. Ако имаш късмет, ще обичаш веднъж истински, защото любовта трябва да се изживее и оцени. Тя ще придаде смисъл в живота й. А когато вече я няма, всичко ще ти се струва като бледа сянка, всяко лице ще има чертите на този, който си е тръгнал. Ще предпочиташ смъртта, за да се избавиш от самотата. А сега хайде да заспиваме - каза той изненадващо и я притегли в прегръдките си.
Но на нея й направи впечатление, че думите, които изричаше, бяха лишени от емоция.
На следващия ден той си тръгна, оставяйки само една бележка с една дума: "Сбогом". Тя предположи, че той се е уплашил от нейните чувства, но с годините осъзна, че той се страхуваше от любовта. Можеше да е преживял повече, но нищо не знаеше за най-силното чувство на света, по-силно и от омразата. Ако познаваше любовта, никога нямаше да я напусне. Защото тя го обичаше, въпреки всичките му недостатъци. И дори за миг не й хрумна да го промени, а полагаше усилия да го запази в спомените си такъв, какъвто беше при последната им среща. Тя ясно си даваше сметка, че той грешеше. Ако имаш късмет, обичаш и те обичат веднъж в живота. Ако нямаш, само ти обичаш. Но за едно той беше прав - след любовта всичко ти се струва като бледа сянка. Може би се бяха разминали във времето...