Истина (Част четири)

Възвишени или дребнави? Макар въпросът, който Хамлет си задаваше, да беше къде-къде по-благозвучен и фундаментален, и този не му отстъпваше. Защото кой в малките часове на нощта не наричаше дребнавите и мерзки свои постъпки като възвишени? Опиянени от самозаблудата мнозина заспиваха като новородени, успешно приглушили виковете на съвестта. Други така и не откриваха утеха в съня, премисляха внимателно всяка своя дума и действие и копнееха да върнат времето назад и да постъпят различно. Но когато знаеш, че няма да получиш втори шанс, трябва или да намериш сили да се поправиш, или да се научиш да подтискаш разяждащите угризения.
Възвишен или дребнав? Това се питаше Иван, докато водеше неравна битка със съня. Беше два и половина през нощта седмица и половина след последната му среща с Мая. Тя беше прекратила проверката и началниците му трепетно очакваха обявяването на резултатите. Иван си даваше сметка, че отново щеше да я види, този път за последно и знаеше, че трябва да използва удалата му се възможност да я постави на място. Но той ясно си спомняше как всичките му опити се увенчаваха с неуспех. Мая просто го превъзхождаше и той така и не успя да пробие бронята й. В един момент тя флиртуваше с него, в следващия го отблъскваше, а накрая го унижаваше пред колегите му. Накрая се оказа, че той беше изгубил в собствената си игра. Тя го помнеше много добре и през цялото време му се беше надсмивала. Последната дума щеше да е негова. Знаеше, че постъпката му е дребнава, но как да бъде друг след случилото се.
Възвишена или дребнава? Това се питаше Мая в нощта преди последната си среща с Иван. Знаеше отговора на въпроса. През последния месец беше удивена и отвратена от собствените си постъпки. Когато го срещна в дискотеката, Мая не може да отрече, че изпита първично привличане към Иван. Но и трябваха няколко секунди, за да го разгадае. Когато научи истината за него, Мая го победи в собствената му игра. Но не изпита така очакваното удоволствие. Сякаш беше предала себе си в името на... И тя не можеше да каже...
Най-трудната дума, която изричаме, дори не беше дума, а отрицателната частиччка: „Не”. Къде-къде по-лесно е да се съгласяваме с чуждото мнение, сляпо да се подчиняваме на волята на околните. Мая не беше като повечето, но и не беше толкова различна. За нея най-голямото предизвикателство беше да моли за прошка. Затова и докато изнасяше резултатите от одитния доклад пред ръководството на фирмата, наблюдаваше внимателно Иван. Видя предизвикателството в погледа му, когато очите им срещаха. За него играта продължаваше, но за нея беше приключила. 
Мая се ръкуваше с изпълнителните директори и разменяше финални думи с тях. Иван изчака Мая да напусне конферентната зала и се затича към нея.
- Е, много жалко, госпожице, че ни напускате – подсмихна се той. Мая бавно се извърна. Иван я гледаше високомерно, но както обикновено, и този път не успя да я уязви.
- Възможно е професионалните ни пътища да се пресекат отново – усмихна се Мая студено. – Моля за извинение, ако присъствието ми Ви е създало неудобства, господине.
Мая продължи по пътя си, а Иван разбра, че последната дума отново не беше негова.