Противоречие

Тя беше лисицата, а той гроздето,
обречени да разменят ролите до край,
стаен копнеж скала разбива
в игра без правила: играй.
Тя беше утринен трепет,
а той пагубен нощен бриз,
прецъфтяла любов разбудена,
някои го наричаха и каприз.
За него тя бе лирическо отклонение,
лисица, вкусила от плод забранен,
побягнал бе към улица без изход,
но впоследствие остана наранен.
За нея той беше изкушение,
след което не оставаш цял,
но вината докрай си носиш,
не заслужаваш воала бял.
Те бяха безплътни сенки,
изпълнени с живот,
врекли се във вечността на други,
на противоречието обявили бойкот.
Търсеха се денем и нощем,
но когато любовта загорчи,
утеха се търси под покрива
на стария дом с разбити стени.