-Трудно-(19)

Без да се усети Климент Кръстев беше нагазил в дълбоки води. За мъж, прекарал половината си живот отричайки романтиката, изведнъж се беше оказал в една от главните роли в долнопробен, по негово мнение, любовен триъгълник. Ако някога въобще беше подозирал, че между Маг и Деян има нещо повече от приятелство, преподавателят беше сигурен, че щеше да се оттегли и своевременно щеше да вземе превантивни мерки срещу болестта, наречена любов. Но ако някой го попиташе в прав текст дали е влюбен в Маг и защо, той не беше в състояние да даде смислен отговор. Щеше да каже, че има неща, които човек просто усеща и знае, че са така, без да дава излишни обяснения. И това го плашеше, защото именно това за него беше любовта. И когато започна часа беше преизпълнен с решимост да покаже на Маг, че не е безразличен към нея. Но с едничката надежда, че тя ще му прости. Не се надяваше на нищо повече.
***
Маг забеляза Деян да се приближава към Климент на вратата на университета. От разстоянието, от което ги наблюдаваше, нямаше как да предположи дали са си разменили и една дума, но за миг й се стори, че лицето на Климент придоби странна решителност. Преподавателят бързо извърна глава, а Маг се насочи към аулата, в която щеше да се проведе лекцията, заемайки обичайното си място. Деян й кимна, когато видя тя да сяда на няколко реда зад него, топлата му усмивка сякаш докосна сърцето й.
-Добър ден – прозвуча провлаченият глас на преподавателя няколко минути по-късно. – Скоро трябва да започнете подготовка за дипломните си работи. И не, не се опитвам ви да предложа себе си за дипломен ръководител, въпреки че е излишно да казвам, че познанията ми значително надхвърлят тези на останалите ми колеги.
Маг завъртя демонстративно очи, но Климент все още не гледаше към нея. Той изглежда бе изцяло погълнат от опита да внесе хумор в иначе монотонните си лекции. За човек, който никога не се шегуваше и чиито часове преминаваха по един и същи начин – поздрав, диктовка и изпитване, колкото и да не искаше да признае, дълбоко в себе си Маг оцени високо старанието му.
-Оказа се, че за разлика от останалите ми колеги, ние с вас почти сме изпълнили програмата и до края на март от нас се иска да наблегнем на упражненията. Разбира се, подготвил съм се отдавна с текстове, които да се опитате да преведе, но тъй като езиковото ниво на някои от вас е толкова ниско, ще предложа да използват времето, за да наваксат пропуските си. Но преди да започнем с упражненията, искам да ви припомня първата ни лекция. С вашата колежка Магдалена Георгиева проведохме интелектуален спор, а аз омаловажих твърденията й без да й дам възможност да ги докаже.
Маг отново демонстративно завъртя очи, но единствено останалите й колеги, обърнали се към нея, я видяха. Климент за няколко минути и без обяснение напусна помещението, и се завърна, носейки малък синтезатор
-Г-ца Георгиева заяви, че е в състояние да изсвири симфоничната поема „Вълтава”, част от цикъла „Моята родина”, на великия чешки композитор Бедржих Сметана. Нека да видим – Климент й се усмихваше лъчезарно, убеден, че Маг ще бъде повече от щастлива от възможността да го опровергае пред целия клас. Дори да го унижи без да подозира колко много греши.
Колегите й гледаха ту към нея, ту към него, а някои извадиха мобилните си телефони. Маг отправи към Климент Кръстев най-презрителния поглед, на който беше способна, но преподавателят не трепна, убеден, че поведението й е част от играта.
-Няма какво да доказвам, доц. д-р Климент Кръстев – заяви Маг и се изправи на бюрото си. – Ако това ще се отрази на оценката ми, разбира се, ще застана пред синтезатора. Но тъй като произведението е симфонично, а аз ще свиря само на един инструмент, мелодията много ще наподоби тази на „Когато бях овчарче” на Панайот Пипков, което не зависи от уменията ми.
-Разбира се – побърза да се съгласи Климент Кръстев, който също не можеше да разбере причината, поради която началните ноти на „Когато бях овчарче” така напомняха на „Вълтава”, но неговата лекция не беше мястото, на което да се разрешават въпроси, свързани с авторските права. – Простете невежеството ми – отвърна той искрено, но Маг погрешно интерпретира думите му.
-Няма за какво да се извинявате, ако бяхте студент или ученик в начално училище. Но подобно поведение не приляга на преподавател, който има толкова високо мнение за себе си.
-Нима? А приляга ли на една студентка да отправя подобни критики към своя преподавател, който по една случайност е и доцент?
-По мое скромно мнение вие сте един от многото, възползвали се от пропуските в образователната ни система.
-И кое ви дава основание за това? – попита Климент Кръстев, 47-годишен мъж, който умееше да запазва контрол винаги. Но не и сега, когато знаеше, че целият му план се беше обърнал срещу него.
-Непрофесионалното ви отношение, доц. д-р Климент Кръстев, което демонстрирате за пореден път – подчерта Маг. – Вместо аз да науча нещо от вас, вие отново научихте нещо от мен.
-Така е – отвърна бързо той, убеден, че Маг му подава ръка дори и в този момент. И се хвана за нея. – Уважаемата г-ца Георгиева потвърди старата поговорка, че човек се учи, докато е жив. Във всеки случай моля г-ца Георгиева за извинение, че по време на първата ни лекция подцених познанията й и й благодаря, че и днес ми даде ценен урок. А сега да продължим с упражнението...
***
Деян наблюдаваше със свито сърце словестната престрелка между Маг и Климент Кръстев. Беше убеден, че между нея и Климент всичко беше приключило, каквото и да бяха имали, през последните седмици двамата дори не се поглеждаха. И това му даде основание да се надява, че все още има надежда за него и Маг. Но тя все пак се беше съгласила да излязат заедно – какво по-голямо доказателство, че Климент вече е останал в миналото. Но явно грешеше. Изглежда Климент възнамеряваше да се бори за нея, въпреки че чрез средствата, които използваше, по-вероятно беше да постигне точно обратния ефект. Деян отново погледна към Маг, която следеше всяко движение на Климент, докато той раздаваше листовете за преводи. Деян се сепна, когато преподавателят се оказа пред неговия чин.
-Г-н Марков, както споменах, някои студенти се нуждаят от повишаване на езиковата си култура. Това е изключително полезна граматика, която самият аз използвах преди да замина за Чехия. Надявам се да ви е от полза.
Лицето на Деян почервеня от гняв, но преди да отговори подобаващо, вниманието на Климент вече беше насочено към Маг, единствената, която все още не беше получила лист за превод или граматика. Сърцето на Деян се сви още повече, когато забеляза усмивката на Маг, когато Климент застана до нея.