-Трудно-(Част десет)

-Трудно- (Част десет)
Пожарът само за миг обхвана тялото му и изпепели всичките му сетива, разтърси го из основи, всяка клетка беше събудена от нечовешка болка, не можеше да си поеме дъх, не можеше да вижда лицата на хората около себе си, в чиито тела се блъскваше, докато си проправяше път все по-далеч от парка... Все по-далеч от нея...
Краката му сякаш сами го водеха, а умът му сякаш работеше на своя честота – спохождаха го трескави мисли, под влияние на които губеше представа за реалността. Нима Маг беше държала ръката на Климент Кръстев или той нейната, питаше се за кой ли път Деян или пък тази сцена беше плод на пребогатото му въображение. Картините се сливаха в ума му – непрестанно пред него изникваха лицата на Маг и Климент, които му се присмиваха, че е такъв глупак, че не е видял, че не е разбрал... Но какво и как да разбере? Деян беше убеден, че преподавателят мрази Маг, а Маг - него. И с това се изчерпваше представата му за техните отношения. Кога и как се бяха сближили той дори не можеше да предположи и тогава си спомни...
Първият учебен ден след новата година, когато беше чакал Маг пред Ректората, за да я покани на вечеря. Беше прекарал час и половина, плътно увит в ръчно плетения от баба му шал и дебнещ като хищно животно жертвата си, която така и не се беше появила. Когато беше изгубил надежда, че ще я срещне, Деян се качи в залата за лекцията на Климент и каква изненада – Маг вече беше там. Може би тогава беше започнало всичко или беше продължило... В ума му се навързваха всички случки от появата на Климент в живота му. Използвайки дедуктивна логика, Деян успя да навърше няколко събития, които затвърдиха убедеността му, че Маг и Климент имат тайна връзка.
„Маг започна да страни от приятелите си, след като Климент Кръстев започна да ни преподава. Климент Кръстев не харесва нито един от студентите си – винаги търси повод за хаплив коментар, просто Маг беше първата му жертва. Следователно Маг спря да поддържа връзка с „нейната петорка” заради Климент”, предположи Деян. Това заключение успокои гузната му съвест – Деян първоначално смяташе, че Маг е дочула как останалите им приятели коментират със задоволство, че Климент я е унижил по време на първата лекция. Но сега, когато беше открил истината, Деян си позволи да поеме дъх и да погледне обективно над ситуацията. До дипломирането им оставаха още няколко месеца и той разполагаше с достатъчно време, за да я спечели. Така или иначе, след като се дипломираха, пътищата им завинаги щяха да се разделят... Какво можеше да изгуби?
***
Какво можеше да изгуби Магдалена, питаше се и Климент Кръстев, след като най-безочливо беше излъгала най-вероятно състудента си Деян за компанията, в която се намираше. Защо беше избрала лесния път вместо да се изправи срещу последиците? Лекотата, с която измисли оправдание, го порази – беше доловил с периферното си зрение, че нито един мускул от лицето й не беше трепнал, интонацията на гласа й също не се беше променила. Климент беше прочел достатъчно книги и знаеше, че толкова овладяна реакция може да се дължи само на едно – Магдалена винаги използваше лъжи, за да си спести нелицеприятни моменти. Ако поне от куртоазия беше провела разговора навън, щеше да им спести неудобството... Разбира се, оставаше и още една възможност, най-абсурдната от всички – студентката да беше влюбена в него и по този начин да се опитваше да предизвика ревността му...
-В колкото й красиви думи да я облечеш, лъжата си остава лъжа – подхвърли той небрежно.
-Вижте, доц. д-р Кръстев - започна Маг, но той отново не се осмели да я погледне в очите – На Деян не може да се има доверие. Помните ли първата ни лекция... Съмнявам се, но все пак тя имаше ефект на домино в живота ми – всичко, което познавах, рухна след нея. Успях да си възвърна контрола и сега не възнамерявам да допускам стари грешки. Вие решихте да се позабавлявате за моя сметка, чудесно, и макар да не го бяхте планирали, ми отворихте очите за моите „приятели” – Маг използва въздушни кавички, когато произнесе тази дума. – Е, да кажем, че ги чух как с удоволствие обсъждат как сте ме поставили на мястото ми. Деян също беше там. Ако сега му бях казала, че съм с вас, това щеше да си направи погрешни заключения и най-вероятно целият курс щеше да знае, че сме се срещали.
Климент изслуша внимателно обяснението на Маг – гузната му съвест само за миг се пробуди, но преподавателят си наложи да прецени обективно думите й. И веднага съзря пробойната...
-Защо тогава продължавате да поддържате връзка с Деян? И изглежда сте достатъчно близки, че да си отправяте покани за разни мероприятия – попита той, старайки се гласът му да не бъде пропит с ирония, но Маг дори не трепна.
-Деян беше там, но не съм сигурна в позицията му, докато останалите ме обсъждаха – призна Маг. Искаше й се да заяви на Климент, че винаги ще бъде задължена на Деян и не можеше с лека ръка да го изтрие от живота си, както постъпи с останалите, но преподавателят не й беше толкова близък, че да знае всичките й тайни.
-Имате избирателна памет – подхвърли Климент иронично, овладявайки импулса отново за миг да срещне меланхоличните й зелени очи.
-А вие заемате избирателна позиция. Ето – сега сме само двамата, защо не ме удостоите с честта да обясните защо въобще се държахте като пълен задник тогава? Какво толкова ви бях направила, че да се заяждате с мен? Мислехте си, че като унижите една студентка, ще спечелите уважението и любовта на другите колеги ли? Или може би, че всички ще ви смятат за готин, е доц. д-р Климент Кръстев, вие сте всичко друго, но не и това.
Климент беше удивен – очакваше Маг да крещи, за да предизвика вниманието на всички присъстващи в заведението, но вместо това гласът й продължи да бъде все така равен и ведър. Сякаш го питаше за прогнозата за времето и дали задаващите се дъждове ще провалят плана му за кратка екскурзия в планината. Какво не беше наред с нея, запита се Климент, но Маг не му остави време за размисли.
-Знаете ли – очаквах да кажете нещо, но вие все така мълчите. Благодаря, наистина, освободихте ме от втори товар – желанието да знам истината. Вече не се нуждая от вашата истина и обяснение, та дори и извинение. Вие сте посредствен мъж, вълк в овча кожа, заблудил Евгени, но не и мен. Ще Ви победя, доц. д-р Климент Кръстев, не заради себе си, а за да спася Евгени от вредното Ви влияние.
-Вие сте патетична, егоцентрична лъжкиня, склонна към излишна мелодрама! Не правите ясна граница между фикция и реалност, признавате единствено своята истина. Ако погледнете извън ограничения си спектър, ще видите, че светът ще продължи да се върти и без вас, но не – вие, Магдалена, мислите точно обратното! Но не – вие живеете в собствен свят, чийто граници разпростирате и в реалния. Но няма да стане! Само защото сте млада и красива, смятате, че всеки е длъжен да ви отстъпва мястото си в градския транспорт, да ви отваря вратите, смятате, че имате право да нарушавате обществения ред!
-Какъв ред? – попита Маг изумено и тогава осъзна едно – не границите на нейния свят се разпростираха в реалня, а на неговия. И в този миг тя изпита съжаление към него, но за кратко. Забеляза, че няколко глави от съседните маси се бяха обърнали към тяхната – без да се усети, Климент изглежда беше повишил тон. Маг се усмихна – беше взела преимущество, оставаше й да нанесе финалния и сразяващ удар. – Вие сте страхливец, дори не смеете да ме погледнете в очите!
И точно както в кадър от романтичен филм, Маг драматично и с подчертана театралност взе якето си в ръка, извади набързо портмонето си, хвърли банкнота от десет лева на масата, и си тръгна, оставяйки Климент сам дълго да пресъздава всяка минута от разговора им, чудейки се какво се беше объркало.
***
Сърцето й продължи да бие лудо, когато се прибра у дома. Нещо се беше случило по време на срещата, нещо, което тя беше пропуснала, въпреки че беше там. От мислите й я изтръгна телефонно обаждане. Беше непознат номер. След известно колебание Маг реши да вдигне.
-Магдалена Георгиева? – попита млад мъжки глас.
-Да?
-Името ми е Антон Сивов. Репортер в „Български вести”. Подготвям материал за висшето образование в България и ми се иска да ви интервюирам във връзка с изпратеното от Вас видео на редакционния ни имейл. Утре удобно ли ще бъде да поговорим?