Тя не можеше да заспи, колкото и да се опитваше, и когато отново погледна към часовника на нощното й шкафче, тя бързо пресметна, че след половин час така или иначе щеше да е будна. Вместо да губи време в напразни опити да заспи, тя стана, наметна върху бархетната си синя пижама одеало, и си направи кафе. Докато отпиваше на бавни глъдки горещата течност, Маг се опитваше да вземе решение, което знаеше, че щеше да я бележи до края на живота й.
Какъвто и избор да направеше, знаеше, че ще съжалява. Беше получила единствена по рода си възможност за възмездие, такава, за каквато не беше и мечтала през последните няколко месеца. С нея се беше свързал Антон Сивов, репортер от вестник „Български вести” – издание, което се разпространяваше напълно безплатно в българските училища в чужбина и което се доставяше до библиотеките на университети. Финансирано от МОН и Министерство на външните работи, изданието се стремеше да „хвърли” светлина върху случващото се в България. Публикуваха се обстойни репортажи и разследвания като всеки месец като тема на броя се определяше конкретна сфера – образователна, здравна, правосъдна. Сивов беше видял имейла й с видеото от първата лекция с Климент Кръстев и беше предложил на главния си редактор да направят разработка за отношенията дете-учител в детска градина, ученик-учител в училище и студент-преподавател в университет. Щяха да използват по един положителен и отрицателен пример за България,сравнявайки го с начина на преподаване в чужбина.
-Редакторката ми обаче иска да направим и интервю с вас – все пак сте младо момиче, избрало да следва в България, вместо в чужбина, при това специфична специалност. Така че въпросите ще са горе-долу в от този тип – дали след случилото сте изгубили мотивация за учене, какви са плановете ти за кариерно развитие...
-Вече имам кариера. Аз съм преводач – изтъкна Маг, която след поредната порция обиди от Климент, имаше нужда да посочи, че и тя е постигнала нещо, че е значима.
-Чудесно – искрено се зарадва Антон. – Ето още нещо положително – младо момиче в България, което без да е завършило, вече работи по специалността. И в един момент се появява големият лош учител, който си позволява да те обижда... Достойна история за сюжет на филм, книга, каквото решиш.
-И се опитва да ми открадне работата – допълни Маг без да знае защо.
-Как така? – заинтересува се Антон, готов да извади бележник. Но се отказа – досети се, че момичето преминава през тежък период и предпочете да бъде човек, а не журналист.
-Главният ми редактор измисли състезание между мен и Климент Кръстев – който от нас направи по-добър превод на една книга, той ще остане на работа в издателството.
-Виж ти – Антон знаеше, че за повечето хора е по-лесно да споделят най-големите си тайни с абсолютно непознати отколкото с най-близките си роднини или приятели. А неговите знаеха, че е много добър слушател, затова с готовност щеше да изслуша Магдалена и дори да й даде съвет. Но изглежда момичето беше осъзнало, че е казало твърде много и замълча. – Магдалена, смятам, че Климент Кръстев има сериозни проблеми и ако искаш да го накажеш, аз мога да ти помогна.
Но всеки път, когато Маг си казваше, че доц. д-р Климент Кръстев заслужаваше най-тежкото наказание, в ума й се обаждаше тънкия глас на Теди, която я питаше: „Какво, по дяволите, искаш да направиш – да унищожиш живота на един човек само защото те е обидил, само защото не те харесва ли? Не се излагай, бъде по-добрият човек!”. Но ако Маг някога си беше въобразявала, че Климент Кръстев просто я е нарочил на случаен принцип, сега беше сигурна – преподавателят изпитваше дълбока омраза към нея – толкова силна, че в момент на ярост беше изгубил човешкия си облик. Докато разговаряха в кафенето и той открито я обиждаваше, наричайки я „егоцентрична лъжкиня, склонна към излишна мелодрама”, лицето му се беше изкривило в зловеща гримаса. Маг все още се питаше какво се криеше зад обвинението, че нарушава обществения ред.
Малко след като приключи разговора с Антон Сивов, Маг получи обаждане от Евгени Попов. Редакторът се интересува за срещата с Климент, но Маг му спести всички подробности. Спомена бегло, че са обсъдили напредъка си и че след като и двамата са на финалната права, няма смисъл да провеждат нова среща.
-Напротив, Маг – побърза да я прекъсне Евгени. – Има смисъл, получих чернова от Климент, но стилът му е толкова сух, че ми идваше да хвърля листата в кошчето. Не знам какво става с този човек, но в стремежа си да изпипа всичко, мисля, че е убил Храбал. Сравних текста с твоите страници – ти си уловила духа му, докато Климент... Както и да е. Трябва да го върнем в релси, затова утре ви чакам в кабинета си.
Евгени дори не изслуша възраженията й – знаеше много добре, че последното желание на Маг е да върне в правия път преподавателя. Евгени беше доловил взаимната им антипатия, но сега, когато разногласията им заплашваха работата, трябваше да се намеси в един последен и отчаян опит да ги помири. Той обаче не можеше и да подозира, че в часа, в който беше определил среща на Маг, тя вече се беше разбрала да разговаря с Антон Сивов. Не можеше и да подозира, че момичето, което обича като родна дъщеря, за втори път по вина на новия му най-добър приятел е изправена пред невъзможен избор. Евгени не знаеше, че Маг трябва да вземе решение – дали да прости на Климент граничещото с лудост поведение, или да тръгне по пътя на отмъщението, който щеше да убие всичко човешко и милосърдно в нея. Ако Евгени беше на нейно място щеше да избере отмъщението – за него всяко действие трябваше да има равно по сила и противоположно посока противодействие. Климент също би избрал това – все пак неговият свят беше изграден въз основа на природните и физични закони, но не и този на Маг. Когато на следващата сутрин Евгени я видя в кабинета си, той не можеше да скрие радостта си, а Климент Кръстев, пристигнал няколко минути по-рано – изненадата си. Подчиненият на логиката и рационалното негов ум не можеше да повярва, че е получил трети шанс от момичето, към което след срещата в кафенето, беше изпитал непривично привличане.
Какъвто и избор да направеше, знаеше, че ще съжалява. Беше получила единствена по рода си възможност за възмездие, такава, за каквато не беше и мечтала през последните няколко месеца. С нея се беше свързал Антон Сивов, репортер от вестник „Български вести” – издание, което се разпространяваше напълно безплатно в българските училища в чужбина и което се доставяше до библиотеките на университети. Финансирано от МОН и Министерство на външните работи, изданието се стремеше да „хвърли” светлина върху случващото се в България. Публикуваха се обстойни репортажи и разследвания като всеки месец като тема на броя се определяше конкретна сфера – образователна, здравна, правосъдна. Сивов беше видял имейла й с видеото от първата лекция с Климент Кръстев и беше предложил на главния си редактор да направят разработка за отношенията дете-учител в детска градина, ученик-учител в училище и студент-преподавател в университет. Щяха да използват по един положителен и отрицателен пример за България,сравнявайки го с начина на преподаване в чужбина.
-Редакторката ми обаче иска да направим и интервю с вас – все пак сте младо момиче, избрало да следва в България, вместо в чужбина, при това специфична специалност. Така че въпросите ще са горе-долу в от този тип – дали след случилото сте изгубили мотивация за учене, какви са плановете ти за кариерно развитие...
-Вече имам кариера. Аз съм преводач – изтъкна Маг, която след поредната порция обиди от Климент, имаше нужда да посочи, че и тя е постигнала нещо, че е значима.
-Чудесно – искрено се зарадва Антон. – Ето още нещо положително – младо момиче в България, което без да е завършило, вече работи по специалността. И в един момент се появява големият лош учител, който си позволява да те обижда... Достойна история за сюжет на филм, книга, каквото решиш.
-И се опитва да ми открадне работата – допълни Маг без да знае защо.
-Как така? – заинтересува се Антон, готов да извади бележник. Но се отказа – досети се, че момичето преминава през тежък период и предпочете да бъде човек, а не журналист.
-Главният ми редактор измисли състезание между мен и Климент Кръстев – който от нас направи по-добър превод на една книга, той ще остане на работа в издателството.
-Виж ти – Антон знаеше, че за повечето хора е по-лесно да споделят най-големите си тайни с абсолютно непознати отколкото с най-близките си роднини или приятели. А неговите знаеха, че е много добър слушател, затова с готовност щеше да изслуша Магдалена и дори да й даде съвет. Но изглежда момичето беше осъзнало, че е казало твърде много и замълча. – Магдалена, смятам, че Климент Кръстев има сериозни проблеми и ако искаш да го накажеш, аз мога да ти помогна.
Но всеки път, когато Маг си казваше, че доц. д-р Климент Кръстев заслужаваше най-тежкото наказание, в ума й се обаждаше тънкия глас на Теди, която я питаше: „Какво, по дяволите, искаш да направиш – да унищожиш живота на един човек само защото те е обидил, само защото не те харесва ли? Не се излагай, бъде по-добрият човек!”. Но ако Маг някога си беше въобразявала, че Климент Кръстев просто я е нарочил на случаен принцип, сега беше сигурна – преподавателят изпитваше дълбока омраза към нея – толкова силна, че в момент на ярост беше изгубил човешкия си облик. Докато разговаряха в кафенето и той открито я обиждаваше, наричайки я „егоцентрична лъжкиня, склонна към излишна мелодрама”, лицето му се беше изкривило в зловеща гримаса. Маг все още се питаше какво се криеше зад обвинението, че нарушава обществения ред.
Малко след като приключи разговора с Антон Сивов, Маг получи обаждане от Евгени Попов. Редакторът се интересува за срещата с Климент, но Маг му спести всички подробности. Спомена бегло, че са обсъдили напредъка си и че след като и двамата са на финалната права, няма смисъл да провеждат нова среща.
-Напротив, Маг – побърза да я прекъсне Евгени. – Има смисъл, получих чернова от Климент, но стилът му е толкова сух, че ми идваше да хвърля листата в кошчето. Не знам какво става с този човек, но в стремежа си да изпипа всичко, мисля, че е убил Храбал. Сравних текста с твоите страници – ти си уловила духа му, докато Климент... Както и да е. Трябва да го върнем в релси, затова утре ви чакам в кабинета си.
Евгени дори не изслуша възраженията й – знаеше много добре, че последното желание на Маг е да върне в правия път преподавателя. Евгени беше доловил взаимната им антипатия, но сега, когато разногласията им заплашваха работата, трябваше да се намеси в един последен и отчаян опит да ги помири. Той обаче не можеше и да подозира, че в часа, в който беше определил среща на Маг, тя вече се беше разбрала да разговаря с Антон Сивов. Не можеше и да подозира, че момичето, което обича като родна дъщеря, за втори път по вина на новия му най-добър приятел е изправена пред невъзможен избор. Евгени не знаеше, че Маг трябва да вземе решение – дали да прости на Климент граничещото с лудост поведение, или да тръгне по пътя на отмъщението, който щеше да убие всичко човешко и милосърдно в нея. Ако Евгени беше на нейно място щеше да избере отмъщението – за него всяко действие трябваше да има равно по сила и противоположно посока противодействие. Климент също би избрал това – все пак неговият свят беше изграден въз основа на природните и физични закони, но не и този на Маг. Когато на следващата сутрин Евгени я видя в кабинета си, той не можеше да скрие радостта си, а Климент Кръстев, пристигнал няколко минути по-рано – изненадата си. Подчиненият на логиката и рационалното негов ум не можеше да повярва, че е получил трети шанс от момичето, към което след срещата в кафенето, беше изпитал непривично привличане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар