Ако доц. д-р Климент Кръстев беше запознат със списъка „Трудно” на момичето, което седеше от лявата му страна в кабинета на Евгени, най-вероятно щеше да се отнесе с типичното си високомерие и да потърси начин да я оскърби. Едва впоследствие щеше да се замисли, че и неговият списък не би се различавал толкова от нейния. Климент не подозираше, че Маг отново е избрала да му прости, прие присъствието й в редакцията като нещо напълно естествено, той дори не можеше да си представи каква услуга му беше направена – репутацията му беше спасена без дори да го заслужава. Но и преподавателят не си даваше сметка какво въздействие бяха оказали думите му върху момичето от лявата му страна. Климент пречупваше всяка ситуация през собствената си призма.
След скандала им в заведението в „Заимов” той осъзна две неща: първо: трите секунди, през които погледите им се бяха срещнали, бяха събудили един закърнял орган в тялото му – неговото сърце, което освен да изпомва кръв, друго през последните 20 години не вършеше и второ: от страх пред непознатото чувство, той беше изгубил контрол над разума си, беше си позволил да обиди друго човешко същество – нещо, което не му се беше случвало през последните 40 години. Защото знаеше колко тежко човек живее, когато някой непрестранно обижда и омаловажава труда му – поне така се чувстваше той, докато живееше със своите родители. Баща му критикуваше всеки негов избор, а майка му, вместо да го подкрепи, заставаше на страната на съпруга си. А сега се чувстваше като баща си – грубиян, който въпреки образованието и маниерите, беше изгубил, макар и за кратко, човешки облик. И Магдалена го беше видяла именно в тази светлина.
Но по-зле се чувстваше от признанието на девойката, че по негова вина целият й познат свят е рухнал. Ако той беше на нейно място със сигурност щеше да пожелае да унищожи физически виновника, но не и Маг, която дори му беше благодарна. Именно тогава Климент допусна възможността да е сбъркал жестково в преценката си за момичето, дори възнамеряваше да й поиска извинение – той, който никога не допускаше грешки, за да се извинява след това, но размисли. Маг дори не го поглеждаше – седеше на ръба на стола си и слушаше внимателно критиките на Евгени. Критиките на Евгени към него, не към нея. Тя се беше справила повече от блестящо, но той в желанието си да я победи, беше „убил Храбал”. Така поне твърдеше Евгени. Климент четеше преведените от Магдалена страници, които Евгени почти му беше хвърлил в лицето, и се удивляваше от лекотата, изказа, духа на тексста... Наблюдаваше Маг с периферното си зрение, но изражението й си остана все така неразгадаемо.
-Съгласен съм, че се е справила повече от добре – призна Климент, на когото беше хрумнала една колкото брилянтна, толкова и жалка идея. Без да подозира за списъка „Трудно” на Маг, той се озова в сходна на нея ситуация – реши да заложи всичко на една карта, въпреки че вероятността да изгуби беше по-голяма от тази да спечели. – Отказвам се от състезанието на Евгени – започна той и подтисна самодоволната си усмивка – Магдалена за първи път го погледна, най-накрая беше привлякъл вниманието й. – Маг е по-добра от мен, няма две мнения по въпроса. Аз съм изключително изостанал с превода, а тя е почти готова. Предлагам ти двамата заедно да работим по останалите страници, но като казвам заедно имам предвид аз и тя съвместно, за да успеем да предадем книгата за печат в срок.
Гласът му беше равен, но всячески се постара да си придаде изтормозен вид – помогна му факта, че не беше спал цяла нощ и не беше намерил сили на сутринта да се обръсне. Евгени веднага го съжали – знаеше много добре колко горд и самоуверен е приятелят му, но Магдалена остана все така равнодушна. Сякаш за нея победата над Климент Кръстев нямаше никакво значение. А с това и планът му да я провокира... Не му оставаше нищо друго освен в прав текст да зададе въпроса, заради който беше спретнал цялото това „състезание”.
-Маг, това ли искаше?
Маг сякаш се събуди от дълбок сън. За първи път след смъртта на дядо й някой я питаше какво иска. Беше невероятно чувство – да знаеш, че някой се интересува от теб и мнението ти и в този миг изпита силен прилив на обич към главния си редактор. Секундите се изнизваха, а напрежението от мълчанието й не се разсейваше. Защото когато не си свикнал с един въпрос, още по-трудно е да дадеш отговор. Да, искаше да учи чешка литература заради композитор с фамилно име Сметана. Но Климент – мъжът от дясната й страна, се беше подиграл жестоко на вкуса й. Да, искаше да стане преводач, беше сбъднала и тази своя мечта. Въпреки че не притежаваше диплома за завършено средно образование, беше кандидатствала за работа в издателството, и я бяха одобрили. Да, беше сбъднала всяка своя мечта, а сега вече не й беше останало нищо.
Колко прав беше Евгени да й зададе въпроса в минало време, защото след тези успехи не искаше нищо друго в живота. Сега се носеше без цел и посока, дори не знаеше коя е... Започваше връзки и бързаше да се раздели, защото партньорите не й бяха достатъчни, превеждаше машинално текстове, защото просто беше добра в това, знаеше, че ще завърши с пълно отличие, освен ако Климент Кръстев не намали оценката й по лични причини. Но това не я радваше. Сякаш нищо вече не можеше да й донесе радост. Сякаш беше умряла в деня, в който дядо й си беше отишъл завинаги. И сега, ако Евгени я попиташе какво иска – щеше да му каже, че желае да се почувства отново жива. Но той не се интересуваше от това и след проточилото се мълчание, точно когато Евгени смяташе отново да й зададе въпроса, а Климент беше измислил шега, за да разсее напрежението, Маг даде положителен отговор.
-Да, доволна съм от резултата, но не обичам служебните победи, доц. д-р Климент Кръстев – заяви тя и се обърна към преподавателя. Климент отново се загледа с интерес в пространството над лявото й рамо, предизвиквайки поредната й уморена въздишка. – Но изглежда трябва да се примиря. Принудена съм и да дам съгласието си да работим заедно, за да довършим книгата, но го правя заради теб, Евгени – подчерта тя.
Климент кимна примирено и дори се усмихна съвсем леко, но Евгени изглеждаше угрижен. Както решителният поглед на Маг, така и ведрото отношение на Климент го тревожеха. Мъж на 47 години сам се отказваше от работата си, а момиче на 23, което получаваше възнаграждение, за което много девойки на нейната възраст само можеха да мечтаят, не показа и най-малка радост. Какво се беше случило между тях и какво ли ще се случи, питаше се Евгени, но знаеше, че до края на учебната година не остава много и скоро всичко щеше да си дойде на мястото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар