Маската на Ева

Маската на Ева 

Слънцето вече се скриваше зад хоризонта. Последните коси лъчи сякаш с прожектор осветяваха ивица осеяна с бял пясък. Тя отметна кичур от непокорната си дълга руса коса и се наведе, за да си поиграя с пясъка. На повърхността изглеждаше сух, но когато го докосна с шепата си усети, че е влажен. В ръцете й образувалият се милиони години пясък беше податлив и можеше да приеме каквато форма тя пожелаеше. Също като нея. На пръв поглед тя беше съвсем обикновена млада жена, но отвътре влажен морски пясък, ако щеш и глина, която чужди ръце извайваха без да се съобразяват с нейната воля

Но Ева не беше обикновена жена. Тя беше невероятно талантлива и обичана от стотици актриса. Кариерата й започна още в училище. Свръхамбициозната й майка плащаше за нейните уроци по драматургия, а след това Ева се изявяваше в училищните гимназиални спектакли. И то все в главната роля. 

Невинното й детско излъчване разплакваше до сълзи пазарджишките учители и родители. Пред очите им малкото момиченце порасна, превърна се в изящна жена с красива фигура, овални черти на лицето, а в дълбоките й зелени очи на един младеж копнееше да се вглежда. Притеснена, че Ева ще се отклони от предначертания път, майка й побърза да я изпрати в големия град. Така Ева не изживя първите любовни трепети. Вместо това енергията й отиваше в подготовка за приемните изпити в НАТФИЗ. За да я предпази от изкушенията, майка й нае квартира в столицата и зорко дебнеше Ева по време на следването й. Така Ева не опита от свободата на студентския живот. За сметка на това на сцената тя преживяваше всичко забранено - влюбваше се в пирати и крадци, беше блудница и монахиня, разкриваше предателства, убиваше врагове. И беше повече от блестяща. Всеки път слагаше нова, невидима маска върху лицето си и оставаше без дъх публиката. Но когато завесата се спуснеше, Ева отново беше невзрачната жена, чийто живот беше строго контролирани майка й. 

Завърши с отличие. Веднага я назначиха в Народния театър. С годините бдителността на майка й започна да отслабва. Ева се осмели да я заблуждава, че има до късно репетиции, за да се забавлява с колеги. На 23 години за първи път опита уиски и под въздействието на спиртната напитка танцува и пя до зори с новите си приятели. Затова беше и наказан от майка си, която лично я водеше на репетиции, а след това я прибираше право вкъщи. Ева си навлече подигравките на своите колеги и всички започнаха да странят от нея. Това беше най-тежкият период в живота й, защото за първи път беше вкусила от свободата и беше готова на всичко, за да си я извоюва. Но и този порив отмина, а майка й се отказа да я придружава до всеки ъгъл. Все пак беше възрастна и се уморяваше от пътуването в градския транспорт. 

Две години по-късно трупата изнасяше представление във Варна. Спектакълът по безсмъртното произведение на Шекспир "Ромео и Жулиета" се радваше на огромен успех в столицата. Ева беше Жулиета, но въобще не харесваше Ромео - нито актьора, нито самия Ромео. Но поне беше щастлива, че заради влошеното си здравословно състояние, майка й не я придружава. Ева използва следобедната почивка да се разходи по плажа. Беше пролет, а водата кристално бяла. Слънчевите лъчи косо се отразяваха в морските вълни и осветяваха широката плажна ивица. Ева се заигра с морския пясък и се замисли за друга шекспирова драма и това, което вълнуваше Хамлет. "Да бъдеш или да не бъдеш", това вълнуваше Ева повече от лишените от логика, поне по нейно мнение, действие на Ромео и Жулиета. Защото нейното битие не се отличаваше с нищо и преспокойно Земята би се въртяла без нейното съществуване. Прииска й се да се потопи в ледената морска вода и повече никога да не изплува. А и каква беше тя?Примирена затворничка осъдена на смърт без дори да е живяла истински. 

Приближи се до водата. Ледените вълни намокриха краката й до коленете Въпреки сковаващия студ тя направи крачка напред. За миг се поколеба дали да продължи или да се върне на брега. Поне това последно решение щеше да е нейно.

Ангел раздаде копие от разказа си на режисьора, сценаристите и продуцента.

- Може да се получи - коментира режисьорът. - Представих си последната сцена. - Той стана от стола си. - Близък план на лицето, драматична музика, а после...

- Ще има нужда от допълнителни сцени - прекъсна го единия сценарист. - Идеята е добра, но за пълнометражен филм крайно недостатъчно. Ще трябва драматична любовна история. И после, хоп, тя е на брега и се самоубива.

- Не - намеси се продуцентът. - Искаме щастлив край. Хората го предпочитат.

- Ще заснемем два алтернативни финала - включи се режисьорът. - Накрая ще преценим кое е по-правдоподобно. - Мъжът намигна на Апгел.

Продуцентът обаче пак не беще доволен

 - Не ми харесва името. Защо Ева? Много е просто. Не може ли Василена, Христина или Беатрис?

Ангел се подсмихна. Вече му омръзваше от факта, че никой не може да го разбере. Нямаше да има разлика, ако главният герой се казваше Адам. Все пак никой не беше застрахован от несправедливостите на съдбата.