-Вече казах всичко - за пореден път повтори тя.
- Тогава нека се гледаме напрегнато няколко минути като в индийски сериал - предложи плахо той в опит да я разсмее, но нежната усмивка не се появи на изящното й лице.
- Няма смисъл да продължаваме агонията - настоя тя.
- За мен тя няма да има край, когато си тръгнеш - призна той, но думите му не достигнаха до сърцето й, което вярваше, че познава.
- Пусни ме.
- Не мога, не искам, а и не трябва. Едно малко камъче не може да обърне цяла каруца.
- Може би не, но тук говорим за дълбоко пропукване, което и най-мощното лепило не може да спои отново. Но стига вече, късно е. Крадеш от времето ми за нови познанства и авантюри, танци до малките часове на нощта, може би, докато разговарям с теб истинската ми любов ме чака при стълба на улицата. Усещам раздразнението му - поглежда часовника си и нервничи, понеже закъснявам и...И твоята сродна душа сигурно те очаква.
- Тя е пред мен - прекъсна я той.
- Но за любовта трябват двама. Хайде, време е.
- Не - простичко каза той и допря устни до нейните. Вълна от чувства изостри всичките му сетива - само той и тя бяха на света.
- Сега завършихме цикъла - приключваме така, както започна всичко.
- Защо това да не е ново начало?
- Казах ти - пропукване. И вече трябва да вървя.
Не можеше да отрече правотата й - наистина всичко беше приключило така, както започна. Запознаха се на улицата пред дома на бившия й приятел. Бяха се разделили преди няколко минути, а тя беше повече от въодушевена от възможността да се среща с нови хора. Думите, с които беше напуснала бившия й, досущ напомняха изречените от нея преди малко. Но тогава посрещнаха изгрева заедно и после много други след него. Кога се беше появило пропукването, не можеше да каже, но скоро осъзна, че за нея след залеза на всяка любов винаги изгрява нова. А той вярваше, че си заслужава да се бориш за някого, дори шансовете да не са ваша страна. Пожела й да открие нейната, за себе си знаеше, че е изгубил своята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар