Маг седеше върху килима, положила ръце върху коленете на Теди, която се беше настанила удобно на дивана в хола й. Двете разговаряха спокойно, напрежението помежду им беше изчезнало. Маг бързо беше прозряла истинския план на най-добрата си приятелка, все пак се познаваха от твърде дълго. Знаеше много добре, че Теди можеше да я упрекне, да я обиди и с една дума да сложи край на приятелството им, но не го направи. Защото и двете понякога отлагаха моментите на споделяне, докато всички събития се подредят в смислова верига и едва след това разкриваха една на друга изпитанията, пред които се бяха изправили. „Някои битки човек трябва да умее да води сам”, беше мотото на Теди, която също избираше самотата пред компанията. И затова Маг не можеше да разбере защо най-добрата й приятелка така упорито се опитваше да я тласне към Климент Кръстев. Нима смяташе, че всички рани в душата й ще изчезнат като с магическа пръчка, ако разкаже за тях на преподавателя, който открито беше заявил, че я презира? Нима Теди я мислеше за толкова глупава и наивна, нима допускаше, че щеше да се остави на емоциите, породени от необяснимото привличане между нея и Климент? Не, можеше и сама да беше виновна за провала на вечерята с Климент, но нищо не оправдаваше грубото му отношение, нищо не оправдаваше всичките обиди, които й беше отправил от мига на запознанството им... Маг беше достатъчно великодушна, не един път беше прощавала на преподавателя, беше овладяла импулса да му отмъсти подобаващо, въпреки че й се отвори не една възможност... И когато оповести решението си, Теди само я погледна невярващо.
-Но как? – попита я Теди.
-Бремето, което нося, е само мое – подчерта Маг, чертите й се изостриха, а очите й изглеждаха още по-меланхолични и отнесени от преди. – Грешиш, ако смяташ, че натоварвайки още някого с моята история, това ще облекчи товара. И Деян знае, разбра, когато леля демонстративно събра багажа ми и ме остави на улицата онази нощ. Тогава ти не ми отговори, а ти звънях, отидох до дома ти, но теб те нямаше. Или поне никой не ми отвори вратата. С Деян тъкмо се бяхме запознали, но инстинктивно усещах, че можех да му се доверя. Той веднага се отзова – прекарах нощта в квартирата му, а после уреди да наема този апартамент. Но това, че на света имаше още един човек, на когото можех да разчитам, не ме успокои. Защото очаквам всеки момент Деян да поиска да му върна услугата, защото знам, че живея в дълг към него. Или към теб.
Теди побърза да я опровергае колкото да спечели време, за да осмисли последните й думи. Никога не беше подозирала, че Маг е разказала цялата си история на Деян и ролята му в наемането на апартамента. Ако знаеше, може би щеше да я насочи към него, да й помогне да погледне на Деян по друг начин – защото Деян беше привлекателен, притежаваше атлетично тяло, дълбоки и проницателни кафяви очи, високи скули, леко сплескан нос и плътни, месести устни, широка челюст и чело. Косата му беше подстригана късо и Теди не един път си беше представяла как прокарва ръка... По дяволите, осъзна тя, припомняйки си всяка среща с Деян и Маг, които се брояха на пръстите на едната й ръка, защото Маг се стремеше да разделя личния си живот от този в университета и издателството. Деян не откъсваше поглед от Маг, сякаш предусещаше от какво тя се нуждае, и винаги избираше така местата, които посещаваха, че след това най-добрата й приятелка да се прибира сияеща у дома. Теди харесваше Деян, но никога не се осмели да се доближи към него заради бившия си приятел. След раздялата обмисляше дали да го потърси, все пак той беше един от малкото мъже, за които беше убедена, че няма да се възползва от ранимото й състояние, въпреки че в случая нямаше да има нищо против... Но в този миг се зарадва, че не го беше потърсила, защото и тя, и Маг бяха останали слепи пред истината...
-А ти и Деян... – попита плахо Теди, прекъсвайки разсъжденията на Маг върху искреността и фалша. Не я беше слушала внимателно и се съмняваше, че пропуска нещо важно.
-Никога – отвърна сепнато Маг, засегната от липсата на интерес у Теди. Изглежда приятелката й много отдавна беше престанала да я слуша.
-Но ако той...
-Никога – подчерта Маг, въпреки че не беше напълно сигурна в отговора си и се изправи рязко. Не беше сигурна дали въпросът на Теди не е провокиран от личния й интерес към Деян, затова продължи предпазливо: - С него винаги сме били само приятели. И едва ли това някога ще се промени. Въпреки че напоследък не сме толкова близки вярвам, че все още мога да разчитам на него. Както и той на мен.
Теди изпита облекчение, но не беше сигурна за причината. Вместо това й се усмихна мило.
-Да изгледаме някой филм? – предложи тя.
- Да изпитваш пълно щастие не означава да споделяш живота си с някого, а да се чувстваш добре в собствената си кожа. Да се научиш да обичаш себе си, истинския си облик, прегръщайки недостатъците, прощавайки си допуснатите грешки. Поне в това вярвам аз – отвърна обаче Маг. – И няма да допусна още веднъж индиректно да се опиташ да манипулираш мислите ми. Нямаше как да предположа, че си се нуждаела от мен. Можеше да ме потърсиш както правя аз всеки път, когато имам нужда от някого, с когото да разговарям. Но ти не го направи. И знам какво се опита да постигнеш – искаше да ми покажеш, че сега, когато си свалила товара от бремето, си се почувствала по-добре, за да последвам примера ти. И да се разкрия пред някой друг. Но не, Теди, ти дойде при мен сега, няколко месеца по-късно, защото най-накрая си достатъчно силна, за да говориш за болката си. Раната ти вече е хванала коричка и няма опасност да се възпали отново, но не и моята. А не искам да се сдобия с нова, показвайки старите на Климент Кръстев.
-Да си пуснем някой филм? – предложи Теди след дълго мълчание, изпълнена с надежда, че може би щеше да открие друг начин да помогне на Маг да преодолее страховете си. Приятелката й кимна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар